ККСС не изиства тъмнана материя да се изгражда от езотерични частици. Ако се окажи, че в по-голямата си част тъмната материя е изградена от нормални, т.е. барионни частици, тогава това ще баде точка срещу Големия взрив.

Какъвто и космологичен модел да изберем, той ще трябва да обясни съществуването и йерархията на едромащабната структура. Наистина в космологията на Големия взрив днес този въпрос е в центъра на вниманието на теоретиците. Дали структурата се изгражда в насочена нагоре йерархична последователност като първо се образуват галактиките, после те се събират в купове, от които по-късно се формират суперкуповете? Или пък става обратното? Колко тъмна небарионна материя е необходима, за да се оформят наблюдаваните струтури? Тя “гореща” ли е, или “студена”? Дали разпределението на тъмната материя е подражавало разпределението на видимата? Играе ли някаква роля в целия сценарий космологичната константа?

Всички тези вариации върху централната тема, че ключова роля във формирането на структури играе гравитационната сила, са изпробване. Доказателствата за структурния пудинг се крият в сравнението с днешните наблюдения – както на галактиките, така и на лъчението. Липсата засега на успешен кандидат е показателна за сложността на проблема.

А може би тя е указание за това, че централната тема е неадекватна или погрешна. Защитниците на ККСС например биха заложили на минивзривовете, обосновавайки се, че структурите се развиват чрез експлозивно сътворение на материя около компактни масивни обекти.

Бъдещите наблюдения на микровълновия фон и едромащабната структура могат да помогнат за уреждането на въпроса, като осигурят допълнителни подробности. Освен това, разбира се, могат да направят живота на теоретиците по-труден!

“Преди Големия взрив”, статия сп. “Наука и техника”, дек. 2000 г

КАСКАДА ОТ ГОЛЕМИ ВЗРИВОВЕ

“Когато погледнете назад към момента, в който се е създала Вселената, вие казвате “това е един Голям взрив”. В действителност това е бил един достатъчно голям взрив, но… той не е бил Големият взрив.” Това изявление на Андрей Линде, един от най-големите съвременни космолози с руски произход, изведнъж въдворява пълна тишина в залата на годишната сесия на Американската асоциация за напредъка на науката в Анахайм, Калифорния, през януари 1999 г.

Нашият Голям взрив не е бил този, в който са се родили времето и пространството!

Да, той наистина е дал началото на нашата Вселена, но според Андрей Линде постоянно се образуват безкрайно много други вселени – гигантски “пространствено-времеви мехури”, раздалечени на такива разстояния, за изразяването на които би било необходимо число с дължина 1 км!

Някои от тези вселени трябва да са по-стари от нашата и са имали за начало свой собствен голям взрив. Други вселени ще започнат своето съществуване може би в този момент. Тези вселени биха могли да имат други физични закони, различни от законите в нашата Вселена: няма пречки тяхното пространство-време да има 4, 6 или 10 измерения. Всяка от тези вселени представлява една безкрайно малка частица от Мултивселената, както я нарича Мартин Рийс, която непрекъснато регенерира и наистина няма край и начало във време-пространството си.

Това виждане е резултат от упорити проучвания, започнали още през 70-те години на ХХ век с цел да отговорят на нерешените въпроси, поставени от теорията за Големия взрив, създадена 50 преди това. Един от тези въпроси е защо Вселената е хомогенна в големи мащаби. Теорията на инфлацията се опитва да даде отговор как, но не и защо Вселената се е раздула със свръхсветлинна скорост.