Нейната цел е да свърже две области, които досега остават несравними: квантовата физика, която описва поведението на елементарните частици и гравитацията, която управлява динамиката на пространство-времето.

Преди няколко години Габриле Венециано, физик в Европейската лаборатория за физика на частиците ( CERN ), изхождайки от поведението на Вселената в периода след Големия взрив с помощта на теорията за суперструните, предсказва нейното поведение преди “момента нула”. В това своеобразно “огледало на времето” се появява примитивната вселена отпреди Големия взрив. Излиза, че Големият взрив не е началото на Вселената, както вярваха досега, а само повратна точка в нейната история.

Всичко започнало в едно студено блато – безкрайна протовселена, където времето и пространството вече са съществували. Това примитивно блато – празно, без материя – било раздвижвано от малки вълни: “гравитационни ” вълни, познати на учените и други хипотетични “дилатонични ” вълни. В Общата теория на относителността гравитационните вълни отразяват динамиката на пространство-времето. Колкото до дилатоничните вълни, наложени от теорията за суперструните, те, изглежда, са неразделни спътници на гравитационните вълни. Според Габриеле Венециано дилатоничните вълни са причината за много бързото разширяване на протовселената до момента на Големия взрив.

Когато две вълни се срещат, те или се погасяват взаимно, или се усилват. Дилатоничното поле, носител на което са дилатоничните вълни, тогава отприщвало разширението на пространство-времето, което пораждало миниатюрни пространствено-времеви мехури. Някои от тях били толкова малки, че изчезвали моментално. Други, по-големи, биха могли да породят вселени, по-малки и по-студени от нашата. За да се роди нашата Вселена, е трябвало някой от тези мехури да достигне размера на протон – 10*(-13)см – критичната големина, при която пространствено-времевият мехур започва да се издува, докато достигне диаметър 0,1 мм или приблизително дебелината на косъм. Това е моментът, когато се появява материята. Бързото издуване на мехура отделя топлина, т.е. енергия, а според прочутото уравнение на теорията на относителността, енергията и веществото са еквивалентни. Мехурът се изпълва със всякакъв род частици, като фотони, електрони и протони. В този момент температурата е 10*31 градуса.

Този именно пространствено-времеви мехур, който за милиардна част от секундата се разширява и достига от размера на протон до размера на косъм, изпълва се с всякакви елементарни частици вещество и придобива невероятна енергия и чудовищна температура – това фактически е Големият взрив, който ражда нашата Вселена. По-нататък историята на Вселената е описана от класическата теория за Големия взрив.

Но не всичко е така проста, защото физиката на “преди Големия взрив” е валидна за времето преди и след Големия взрив, но не и за самия “момент нула”. Тиболт Дамур признава, че този проблем не е решен в теорията им: “В нашите изчисления трябваше да избягваме въпроса за безкрайностите и да заместваме “момента нула” с много силно образуване на топлина”.

Ако преди е съществувала друга протовселена, нейните следи би трябвало да могат да се открият в нашата Вселена. Според сценария за “преди Големия взрив” някои флуктуации в гравитационните вълни не би трябвало да се изгладят при разширението на Вселената точно преди “момента нула”. И тъй като гравитационните вълни пътуват в пространството, би трябвало тези нищожни колебания на амплитудата им да могат да бъдат уловени от големите интерферометри “Лиго” и “Вирго”.

От друга страна, същите тези флуктуации на гравитационните вълни би трябвало да предизвикат минимални вариации на температурата в микровълновото космическо лъчение – онова фоново лъчение, излъчено от младата ни Вселена, когато е била едва на 300 000 години. Това лъчение ще бъде подробно проучено от спътниците “Мап” и “Планк”.

Според проф. Дамур теорията за “преди Големия взрив” още не е узряла и е твърде рано да бъде проверявана чрез наблюдения. Но за разлика от теориите на Стивън Хоукинг и Андрей Линде тя има преимуществото да се основава на единствената глобална теория на физиката – тази за суперструните. Освен това наистина е интересно да се помисли върху идеята, че Големият взрив не е бил абсолютното начало на Вселената.