През 1983 г. Андрей Линде дава своя отговор, който го довежда до сегашната му теория за многобройните вселени. Тогава обаче той все още мисли за една-единствена Вселена. Според него разширението се обяснява с понятието скаларно поле от физиката на елементарните частици. Никой не е видял това поле, но съществуването му произтича отуравненията на физиката на частиците. То може да бъде сравнено с електрическото поле между полюсите на батерия – и двете полета притежават енергия (електрическото поле може да премества частици с електрически тавор), която може да приема различна стойност във всяка точка на пространството. Но тъй като пространството е равномерно, неизменно, тази енергия няма въздействие (физиците използват термина “енергия на празното пространство”, когато говорят за такова скаларно поле).
Ето как Линде обяснява протичането на разширението:
В самото начало на историята на Вселената, преди да съществува материя такава, каквато я познаваме днес, енергията на скаларното поле предизвиква “избухване” на Вселената. Разстоянията между точките на пространството тогава се увеличават значително, но вътре в него нищо не се размества: само пространството се “разхлабва”. През това време енергията на скаларното поле постепенно намалява. Когато тя стане недостатъчна, разширението спира и скаларното поле се материализира”, т.е. то се разпада на фотони и др. елементарни частици. След като скаларното поле е изчезнало, разширението на Вселената продължава равномерно, както го наблюдаваме сега. Теорията на разширението позволява да се обясни и образуването на големи структури като галактиките.
В действителност през първите мигове от съществуването на Вселената скаларното поле не напълно еднородно: то се раздвижва от малки квантови флуктуации – микроскопични вариации на енергията. По време на разширението тези флуктуации се разтягат и усилват в огромна степен. Тогава те благоприятстват струпването на материя в някои места на пространството, създавайки струпвания, от които се раждат галактиките.
Хипотезата за разширението вече позволи да се обяснят три важни свойства на Вселената – нейната хомогенност в голям мащаб, образуването на галактиките и това, че тя изглежда плоска. Тогава Андрей Линде и Александър Виленкин, астрофизик от университета в Тъфтс, Масачузетс, САЩ, независимо един от друг идват до хипотезата за многобройните вселени.
При споменатите квантови флуктуации на скаларното поле, неговата енергия се увеличава на едни места и намалява на други места в пространството. В зоните с увеличена енергия процесът на разширението се отприщва отново. Тези зони тогава се разширяват много по-бързо от околното пространство, много бързо се отделят от областта, в която са произлезли и образуват нови съвсем отделни вселени (пространствено-времеви мехури).
Всяко от тези “раждания” може да се разглежда като голям взрив. В такъв случай глобалната вселена – Мултивселената ще е съставена от безкрайно много такива независими области, представляващи малки вселени. Ако си представил Мултивселената като един мехур, тогава малките вселени ще са мехурчета, подуващи се по повърхността на големия мехур. Всяко от малките мехурчета ще породи нови мехурчета и така “пяната” от веселени се възпроизвежда до безкрайност.
Това не е всичко. Най-голямата изненада идва, когато вместо едно, си представил много скаларни полета. На практика едва ли това е възможно, но теорията позволява съществуването на вселени с повече от 3 пространствени измерения или скорост, по-голяма от тази на светлината в нашата Вселена.
Теорията на Линде остава трудно доказуема с наблюдения, макар, че през 1992 г. спътникът “Кобе” анализира температурата на фоновото лъчение, идващо от 300 000 г. след Големия взрив и откри в него леки вариации. Астрофизиците изтълкуваха тези вариации като възможни следи от квантовите флуктуации на ранната Вселена. Ако наследниците на “Кобе”, “Мап” и “Планк”, потвърдят тези резултати, това би означавало, че хипотезата за безкрайното разширение може да се потвърди и да стане теория.