ИНТЕРЕСНО

АЛТЕРНАТИВНИ КОСМОЛОГИИ

“Седем чудеса на космоса”, Джаянт Нарликар

КОСМОЛОГИЯ НА КВАЗИСТАТИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ (ККСС)

Предложена е през 1993 г. от Фред Хойл, Джефри Бърбидж и автора – Джаянт Нарликар.

В тази космология сътворението на материята във Вселената не се прехвърля от едно мистично събитие като Големия взрив, а е част от добре дефинирана теория на полето. Като заобиколим отново специализираните аспекти, може да кажем, че в ККСС разширението на Вселената се предизвиква от разпределението на локални центрове на сътворение, или МИНИЗРИВОВЕ. Те са разположени около свръхкомпактни масивни обекти, които са близо до състоянието на черна дупка, но в действителност не са черни дупки. Сътворението на материята се подпомага от силната им гравитация. И не само това, полето, което действа като средство за сътворение на материя, изхвърля тази материя с голяма сила, което пък води до взривна ситуация. Такива феномени като квазарите, активните галактически ядра и радиоизточниците могат спокойно да бъдат захранени с енергия чрез този процес.

Въздействието на такива процеси кара Вселената да се разширява. Съзидателната активност може да не е равномерна; възможно е тя да има пикове и падове, водещи до флуктуации в равномерното разширение на Вселената. Разширението е квазистатично с редуващи се периоди на разширение и свиване, които много наподобяват пиковете и падовете в една икономика. Самата Вселена няма нито начало, нито край, нито Голям взрив, нито Голямо сплескване; тя продължава вечно. Тя е освободена от проблема за сингулярността. Тази космология по същността си няма проблем с възрастта. В нея без никакви пречки могат да съществуват много стари и много млади звезди!

Частиците, създавани в минивзривовете, са т. нар. ПЛАНКОВИ ЧАСТИЦИ, чиято маса се определя от трите фундаментални константи, а именно скоростта на светлината, константата на Планк и гравитационната константа. Леките ядра са продукти, получени при разпадането на Планковата частица и тяхното количество според пресмятанията на ККСС отговаря много добре на данните от наблюденията.

Микровиълновият фон се обяснява като реликтово излъчване, останало от звездите от предишните цикли. Моделът предсказва правилно сегашната температура на фона.

Как можем да правим разграничение между тази космология и космологията на Големия взрив?

Има няколко решаващи теста. Например, ако в рамките на ККСС наблюдаваме някои източници от предишната епоха, когато при предишния цикъл разширението е било максимално, то тези източници трябва да са със синьо отместване. Откриването на подобни случаи не е лесно, тъй като въпросните източници ще бъдат много далече и много слаби. В стандартната космология, опираща се на Големия взрив, обаче случаи от този род е невъзможно да се обяснят.

Друго доказателство, което трябва да се търси, е под формата на звезди с малка маса, които току-що са станали червени гиганти. Звезди с маса, да речем, половината от слънчевата ще горят много бавно и за да станат гиганти, ще се нуждаят от 40-50 млрд. години. В рамките на ККСС ние бихме могли да намерим такива звезди, родени през предишния цикъл. Те обаче не могат да се вместят в космологията, приемаща Големия взрив.