Излиза, че Вселената не е нито затворена, нито отворена или пулсираща, а нещо различно – тя е отворена, безкрайно разширяваща се и ускоряваща се, плоска.

Дали тази представа е окончателна? – едва ли. Ако се досещаме какво може да е тъмното вещество, макар че се търсят все още доказателства за него, то никой не може дори да предположи какво представлява тъмната енергия.

Нещо повече – съвременните идеи във физиката на елементарните частици, откъдето явно се очаква отговор на въпроса за тъмната енергия, остават отворени възможности за съществуването на множество вселени в рамките на една “мултивселена”, които не са причинно свързани помежду си, както и множество измерения, в които е вградена 4-мерната ни Вселена. Възможно е дори в т.нар. Хиперсвелена, от която е част от нашата, да се проявяват други закони на природата, а фундаменталните константи, като скоростта на светлината, примерно, да имат други стойности.

Съвременната физика има проблем, подкопаващ я изоснови. Едно от взаимодействията – гравитацията с фундаментално значение за същността на нашия свят, неговото зараждане и развитие – има чудесна интерпретация в Общата теория на относителността. От друга страна – силното и слабо взаимодействия обясняват ставащото на микрониво. Квантовата механика и съвременното й състояние е другата физична теория, която вече е обединена с четвъртото взаимодействие – електромагнетизма. Но в тази обединена гледна точка все още няма място за гравитацията.

А светът е единен. И четирите взаимодействия определят ставащото в нашия свят. Все още мечтата на Айнщайн за Теория на великото обединение на взаимодействията в природата или единна физична теория на единствения ни свят чака своите автори. Има алтернативи. Сред тях в последно време все повече изпъква Струнната теория. Но тя все още не е теория – няма основно принципно положение, върху което да бъде изградена, нито подходящ математически апарат.

Космологията е истинско предизвикателство за човешкия ум. Ето какво казва белгийският абат Жорж Леметр, един от най-известните космолози на ХХ век и един от “сценаристите” на Големия взрив: “Еволюцията на Вселената може да се сравни с фойеверк, който току-що е свършил – останали са само няколко догарящи алени снопа искри, пепел и дим. Стъпили на изстиналите въглени, ние гледаме бавното изгасване на слънцата и се опитваме да си представим изчезналото великолепие на началото на световете.”