ЕРА НА ЛЪЧЕНИЕТО - от 20-та секунда до 10 000 години

100 секунди – Температурата вече е 1 милиард градуса. Фотоните вече нямат нужната енергия, за да преодоляват ядрените сили между протон и неутрон. Свързани от силното взаимодействие, 1 протон и 1 неутрон образуват ядро на деутерий. Всяко такова ядро “залепва” по още , протон и неутрон, образувайки ядро на хелия. Свободните протони служат за ядра на водорода.

И така, от 3-тата минута е ясно съотношението на водорода ,хелия и лития в природата - 75% от веществото е съставено от протони – водородни ядра, 25% са ядра от протон и неутрон - хелиеви ядра и 1:10 * 10 са литиевите ядра. По-нататъшното синтезиране на елементите тук вече не било възможно, поради силно увеличените размери на Вселената – това затруднявало сблъсъците между частиците и ядрените сливания. Енергиите им също така вече не били така високи – температурата на Вселената намалявала. По-нататък ядрения синтез и зараждането на нови елементи и досега се осъществява в недрата на звездите – структури, възникнали на значително по-късен етап в развитието на Вселената.

ЕРА НА ВЕЩЕСТВОТО – от 10 000 години досега

Температурата вече е под 10 000 К и ядрата успяват да задържат електрони около себе си – възникват първите атоми на водорода, хелия и лития.

200 000 години след Големия взрив – в газа от водород и хелий възникнали нееднородностите, които под действие на гравитацията ставали все по-плътни. Появили се първите кондензати, от които впоследствие се формирали куповете от галактики.

300 000 години – плътността на лъчението вече е колкото на веществото, като продължава да спада и превес да взема веществото. Вещество и лъчение се разделят. Тъмната Вселена става видима. Ако до този момент подобно на сюнгер веществото задържало лъчението, сега лъчението станало видимо. Отначало Вселената светела в бяла светлина, но със спада на температурата ставала жълта, оранжева, червена, инфрачервена, а днес – милиарди години по-късно – излъчва фоново на дължина на микровълните, отговарящо на температура 2,7 К и плътност на барионното вещество , представляващо само 4-5 % от вселенската материя от порядъка на критичната плътност – 10*(-31) г/куб. см.

Плоска Вселена