В края на ерата на адроните:
- температурата вече е 10*12К, а
- плътността - 10*14 г/куб.см
Вселената вече е с обема на Слънчевата система.
ЕРА Н А ЛЕПТОНИТЕ – трае почти 20 секунди – от 1/10 000 до 20 секунди
- температурата от 10*12К става 10*10К
- плътносттта спада до 1 000 г/куб.см
Възникнали електроните, техните античастици позитроните и неутрино-частиците. Това са леките елементарни частици, наричани общо лептони .
Интересна е съдбата на адроните – докато в началото на тази ера броят на протоните и неутроните бил почти еднакъв, то в резултат на Бета-разпад, който вече можел да се осъществи, тъй като слабото взаимодействие се отделило от електромагнитното неутроните се разпаднали на протони и електрони.
1 секунда след Големия взрив температурата намалява 100 пъти от началото и е такава, че фотоните вече нямат необходимата енергия, за да се превръщат в двойки електрон-позитрон. На всеки милиард двойки електрон-позитрон след анихилацията остава един самотен електрон. За всеки протон или електрон има милиард фотона – съотношение, запазило се до днес. Анихилацията нарушава сериозно равновесието между протони и неутрони. Всъщност, двете частици са коренно различни по отношение на дълголегието си. Свободният протон съществува повече от 10 * 31 години – той на практика е вечен, докато свободният неутрон съществува само четвърт час и се разпада на протон, електрон и антинеутрино. До първата секунда броят на новородените неутрони чрез сливане на протон и електрон е равен на изчезващите след разпада им, така че като цяло те са постоянен брой – колкото протоните. След първата секунда, обаче, почти всички електрони анихилират с античастиците си, така че протоните не намират достатъчно електрони, с които да образуват неутрони. Неутроните силно оредяват.
