ЕРА НА АДРОНИТЕ – от времето на Планк - 10*/-43/ сек. до 1/10 000 сек.

В началото:

Вселената е с размер 10*/-33/ см. – това е 10 милиона млрд. млрд. пъти по-малък от този на водородния атом.

Господства вакуум – “първичният бульон” от множество частици и античастици –фантоми, които с възникването си анихилират. Заражда се веществото във вид на тези виртуални частици, което мигновено преминава в полева форма – енергия.

В тази ера на адроните съществува един много тесен интервал около времето 10*/-35/ сек. след Големия взрив, когато огромната първична енергия на вакуума се освободила и Вселената много бързо нараснала. До 10*/-32/-та секунда , Вселената вече била с размерите на портокал или 10*34 пъти нараснала. Това е т. нар. ИНФЛАЦИЯ на първичната Вселена. Едновременно с рязкото нарастване на обема, температурата спаднала 10 000 пъти и станала 10*27 К.

След това до секундата 10*/-30/ станало нещо много съществено, макар странно и необяснено. Там е отговорът на въпроса Защо живеем във Вселена от частици, а не от античастици? Никой не може да каже на какво се дължи асиметрията между вещество и антивещество, но именно на нея дължим съществуването си. Защото ако не беше възникнала асиметрията на този ранен етап и до днес вакуумът би бълбукал от виртуални частици, които мигновено анихилират, в резултат на което ще възникват фотони. Вселената щеше да бъде изпълнена със светлина, но без звезди, галактики и нас самите. Но, явно на Природата са й необходими зрители. Затова от самото зараждане на Вселената “се е погрижила” да предпочете материята над антиматерията. Заедно със всеки милиарден антикварк, изскочил от “нищото” се зараждал един кварк в повече – кварк, който не можел да анихилира, тъй като било нарушено равновесието. Натрупалите се кварки поради тази асиметрия, спасяват Вселената от “безплодие”.

В самото начало на ерата на адроните се обособява гравитационното взаимодействие.

Появата на асиметрия довела до пораждането на стабилни кварки и фотони. Така се обособява силното взаимодействие. Кварките се слепили в протони и неутрони, наричани общо адрони – оттук и името на тази ера.

С отделянето на силното взаимодействие във Вселената настъпил фазов преход от една нейна конфигурация в нова – от състояние с две /гравитационно и всички останали/ до три взаимодействия/гравитационно, силно и електрослабо взаимодействия/. Огромното количество енергия, складирана във вакуума се овеществила, а това дало тласък, подобен на възникнала огромна сила на антигравитация, който довел до рязко разширение на Вселената. Обемът нараснал до 10*50 пъти -скоростта на разширение надвишавала скоростта на светлината, но това скорост на разширение не на веществото, а на пространството.

След рязкото разширение и извършването на фазовия преход отрицателната гравитация “изчезнала”, превръщайки се в елементарни частици. Думата инфлация от латински означава именно раздуване.

Слабото и електромагнитното взаимодействия все още са едно цяло докъм края на тази ера и се разделят към 10*/-12/ секунда .