Температурата на междузвездния атомарен водород е от порядъка на100 К, а средната концентрация в диска е колкото средната плътност на веществото в Галактиката - 1 атом в куб.см или 10* (-24) г/куб.см.

Молекулярен водород – излъчващ в далечната ултравиолетова част на спектъра (391-1132 Å).

Интензивността на това излъчване по посока центъра на Галактиката било значително. Неутралният водород се концентрира на 10-тина Кпс разстояние от галактичния център и се простира до 15-20 Кпс, а количеството му е колкото на атомарния водород.

Хидроксил ОН, излъчващ на дължина на вълната 18 см

Отново Шкловски през 1949 г. предвижда, че неутралният водород трябва да излъчва на дължина на вълната 18 см.

През 1965 г. от някои мъглявини са наблюдавани много резки и тънки радиолинии с такава дължина. Първите предположения са били, че това са линии на разпространено, но неизвестно вещество. Нарекли го мистериум. Скоро станало ясно, че това излъчване е уникално, принадлежи на хидроксилната група ОН и се обяснява с мазерния ефект. Необходимо условие за мазерно усилване е наличие на инверсия на енергетичните нива на молекулите - повече молекули на по-високо енергетично ниво, отколкото на по-ниско. Това се получава, ако има източник на допълнителна енергия. Този източник още през 1966 пак Шкловски изказва хипотеза трябва да е свързан с кондензация междузвездно вещество с маса околослънчевата, размери 10 а.е. и температурата 100-500 К. Такива кондензации се отъждествяват с протозвезди.

Излъчването към центъра на Галактиката също е значително.

Въглероден окис СО

Разпределението на тези молекули е между 3 и10 Кпс от галактичмния център с максимална концентрация между 4-7 Кпс, където дебелината на пояса е 100 пс. Температурата на молекулите е от порядъка на 10 К.

Прах

Праховите частички в междузвездното пространство са втвърдени съединения на въглерода – “сажди”, остатъчен продукт от термоядрените реакции, произведен под протяжните фотосфери на червените гиганти и свръхгиганти. При следващите еволюционни стадии, тези звезди отделят от себе си от 1/3 до половината от веществото си, включително и праха.

Явно ролята на космическия прах е съществена за съществуването на доста сложните молекули вещество. Макар че само 1% от наблюдаемото вещество в междузвездната среда е прах, то е като своеобразна “колба”, която задържа върху себе си достатъчно дълго време молекулите и атомите, прилепили се от околното пространство. Това означава, че концентрация им тук понякога е достатъчна за осъществяване на физико-химични реакции, водещи до взаимодействия между тях и “слепването” им в сложни молекули.

Пространствената плътност на газово-праховата среда се мени плавно в галактичния диск само в големи мащаби. На отделни места обаче с характерни размери от порядъка на 40-50 пс има концентрации, наречени междузвездни облаци. Плътността на газа и праха в тях е 10 пъти над средната за галактичното междузвездно вещество, а общата им маса е стотици хиляди - милион слънчеви маси. Броят на облаците в Галактиката се оценя на 5-10 хиляди.

Pages