ОБЩ КУРС ПО АСТРОНОМИЯ
НАО “Юрий Гагарин”
Надя Кискинова

СРЕДИЩА НА ЗВЕЗДООБРАЗУВАНЕ КОСМОГОНИЯ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

ДЖЕЙМС ДЖИНС И ТЕОРИЯТА МУ ЗА ГРАВИТАЦИОННАТА НЕУСТОЙЧИВОСТ

Нютон и идеята му за първичните нееднородности на веществото.

Първичните нееднородности, от които впоследствие са възникнали галактиките.

Идеята и механизмът на образуване на звездите и планетите произтича от самия закон за всеобщото привличане на Нютон.

Първичното вещество според Нютон е инертно, студено, несъпротивляващо се на гравитационното свиване и следователно не оказва налягане. Но еднородна гравитираща среда не може да бъде в покой е изходната основа на разсъжденията на Нютон – неуравновесената от реакция на веществото среда е принудена да се движи, защото всичко в света се движи, но това прави средата неустойчива. Веществото започва да реагира (чрез проява на сила на налягане) и има вероятност да възникнат места с различна плътност, т.е. появяват се нееднородности.

Джеймс Джинс

Джеймс Джинс – основоположник на теорията на звездообразуване

В началото на 1900 г. още като студент Джеймс Джинс прави разработки по теоретична астрофизика в Кембриджкия университет под ръкодовството на професора по астрономия и физика Джордж Дарвин – син на Чарлз Дарвин. Професор Дарвин работи върху теорията на приливите и фигурите на въртящи се течни тела. Джинс продължава тези изследвания в областта на космогонията на Слънчевата система. Той е автор на една от т. нар. катастрофични хипотези за зараждането на Слънчевата система, според която планетите са се образували в резултат на близко преминала покрай Слънцето звезда. Оказвайки гравитационно въздействие, по посока към звездата от рехавото формиращо се все още Слънце било изхвърлено вещество с форма на вретено. От него впоследствие са се фрагментирали планетите – най-големите в средата и все по-намаляващи по размери в края на изхвърленото вещество.

През 1902 г., когато Джинс е само на 25 години, излиза фундаменталния му труд “Устойчивост на сферичните мъглявини”, където е основата на съвременната теория за гравитационните неустойчивости, обясняваща структурните елементи във Вселената – галактики и купове от тях, звезди, планети, спътници.

Нека си представим еднородна среда, в която поради движението й в пространството винаги има вероятност в нея да възникне малка нееднородност, както е разсъждавал и Нютон.