Забележителният междузвезден прахов облак, който под действие на звездните ветрове и излъчване е приел доста познатия ни земен профил на Конска глава, е на разстояние 1 500 св.г. Самата мъглявина заема около 5 св.г. от пространството и е само част от обширния газово-прахов комплекс в Орион. Конската мъглявина е нанесена в каталозите като Барнард 33. Ние го виждаме само защото се проектира на фона на ярката червена емисионна мъглявина IC 434. А отражателната мъглявина NGC 2023 чудесно контрастира със синия си цвят с чеевената IC 434. На това изображение като че ли Конската мъглявина е осветена с лъчи отгоре, но тези лъчи са просто вътрешно отражение в телескопа на ярката звезда Сигма Орион горе извън зрителното поле.

Общата маса на веществото в междузвездната среда е около 3-4% от масата на веществото в звездите от Галактиката.

Не е ясна все още природата на т.нар. тъмно вещество обаче в галактичната корона и какво би могла да представлява тъмната енергия, които са много по-голямата част от материята, която познаваме.

При всички положения, както казвали още античните философи, “в природата няма празнини”.

Галилей, огледал за първи път небето с телескоп, имал твърде отдалечена представа за междузвездната среда. Той говорел за някаква “тъмна ефирна материя”, разсеяна по обширните области на Вселената.

Кеплер разсъждавал по-конкретно. Според него в самата леща на телескопа – окото на астрономите - има стотици пъти повече атоми, отколкото в цялото пространство от далечна звезда до тази леща и поради това възниква илюзията за “празно” простраство.

Вакуумът, както днес се характеризира междузвездната среда наистина не е празнина или просто инертно вместилище на наблюдаемите космически обекти – планети, звезди, галактики. В него освен малко вещество, лъчения и магнитни полета, може би се крие част от загадъчната тъмна енергия.

Ивицата на Млечния път по небето ни е доста разпокъсана от наличието на тъмни облаци, които се концентрират към галактичната равнина.

Pages