Наблюдателен факт е, че междузвездната среда не е еднакво плътна навсякъде в една галактика. Дебелината на слоя газ и прах, разположен в диска на нашата Галактика е 300 пс. Слънцето понастоящем е малко над галактичния диск – на около 30 пс по посока на северния галактичен полюс. Макар под доста скосен ъгъл, можем да виждаме част от звездите от другата страна на галактиката, но в моментите на пресичане на галактичната равнина, светлината на тези звезди се поглъща от слоя газ и прах.

Известно е, че съставките на междузвездната среда също се разполагат на определи места в галактичната структура:

Aтомарен или неутрален водород – Н І, излъчващ на дължина на вълната 21 см.

Спиралните ръкави на Галактиката, очертани от областите на излъчване на атомарния водород на дължина на вълната 21 см.

Ако оптическите телескопи не могат да проникнат през слоя газ и прах в галактичната равнина, то радиотелескопите, приемащи излъчването на междузвездната среда на определена честота, могат да проникнат през диска.

През 40-те години на ХХ век Ван де Хюлст и Шкловски обръщат внимание върху факта, че неутралните атоми на водорода би трябвало да излъчват в радиодиапазона на дължина на вълната 21 см. През 1951 г. това излъчване за първи път е регистрирано. Радиокартата на небето на тази дължина на вълната, показва, че неутралният водород се концентрира на разстояние 5-7 Кпс и се простира на около 12-13 Кпс от центъра на Галактиката и е с дебелина 200-300 пс, като значителна част от водорода е концентриран в спиралните ръкави. Всъщност именно първите детайли на тази радиокарта очертават за първи път тези спирали и това е първият наблюдателен факт за спиралната форма на нашата Галактика.

Pages