МЕЖДУЗВЕЗДНИ ОБЛАЦИ

През ХVІІІ век, когато Халей, Лакайл, Месие и др. наблюдатели с по-съвършена техника търсят комети, били открити първите светли дифузни мъглявини. Месие направил първият каталог на тези мъглявини, за да ги разпознава при търсенето на също така изглеждащите в далечината комети, които за разлика от тях се движат на фона на звездите.

Уилям Хершел с най-модерния за времето си телескоп бързо увеличил броя на новооткритите постоянни мъглявини по небето на хиляди.

На фона на звездите от Млечния път се проектирали други – тъмни петна. През ХІХ век Анджело Секи предположил, че това са облаци от студени газове и ги нарекъл глобули, но едва в началото на ХХ век Барнард доказал, че те наистина са такива. През 1927 г. той издал фотографският “Атлас на Млечния път” с 349 светли и тъмни мъглявини и съставил каталог на 182 тъмни мъглявини върху Млечния път. Виждало се как някои тъмни мъглявини били обвити с ореола на дифузните мъглявини, но едва спектралният анализ доказал, че частиците на мъглявините преизлъчват светлината на звездите зад или вътре в тях.

В началото на 40-те години на ХХ век Спитцер и Уипъл първи се опитват да докажат, че звездите и звездните купове могат да се зараждат и сега от газово-праховите облаци. Тогава вече било ясно, че близостта в пространството на младите звезди и облаците горещ газ не е случайна, но било ясно и това, че самото наличие на дифузни мъглявини все още не е достатъчно условие за формирането на самите звезди.


Този фантастичен пейзаж се вижда в края на гигантска област на звездообразуване W 5 или IC 1848, която заедно с IC 1805 са част от комплекс, наречен неформално Сърце и душа в съзвездието Касиопея. Той се намира на 7 хиляди св.г от нас. На това инфрачервено изображение на космическия телескоп “Спитцер” с пространствени размери на зрителното поле 70 св.г са облаците от газ и прах, наречени удачно Планини на съзиданието. Те са формирани от звездният вятър и излъчване на масивна звезда горе вдясно, но извън самото изображение. Виждат се и все още обвитите в облаци неотдавна възникнали звезди пак под действие на масивната звезда.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕЖДУЗВЕЗДНИТЕ ОБЛАЦИ

Дифузни мъглявини – предимно от газ, с неопределена форма

Н ІІ области – йонизиран водород

Това са най-горещите места от концентрирана междузвездна среда. Когато в такава концентрация предимно от водород има ярка гореща звезда от спектрален клас О-В, газът започва да флуоресцира под действие на нагряване в близост до звездата, където температурата му е от порядъка на 10 000 К. Атомите поглъщат ултравиолетовото излъчване на звездите и се йонизират.

Когато рекомбинират – процес, обратен на йонизацията (електроните се завръщат на орбита около ядрото) водородните атоми излъчват силни емисионни линии не само в ултравиолета, но и във видимата област на спектъра. Затова такива мъглявини се наричат още емисионни. Такава е например Голямата мъглявина в Орион.

Pages