По маса Н ІІ областите са около 1/10 от пълната маса на междузвездните облаци.

Съществуват много кратко време – около милион години.

Мъглявината в Орион е петънце, видимо и с просто око под трите характерни звезди от пояса на легендарния ловец. Това е изображението й с уредите на орбиталния телескоп “Хъбъл”. Тази мъглявина, известната Конска глава и ред още обекти на това място от небето са части от една огромна област на звездообразуване, намираща се на само 1500 св.г. от нас.

Още отражателни дифузни мъглявини от комплекса в Орион:

NGC 1999

M 78 долу и NGC 2071 горе вляво

Н І области – атомарен водород

Тези облаци са много повече от Н ІІ областите – 40% от всички останали. Температурата им е 70-100 К и тук не се излъчва видима светлина. Атомарният водород излъчва на дължина на вълната 21 см – в радиодиапазона.

Плътността на дифузните мъглявини е най-ниска сред останалите междузвездни облаци – 1-100 частици в куб. см.

В дифузните облаци силата на гравитация между частиците е несъществена. Това, което задържа за дълго време такова образувание е газовото налягане на звездния вятър около тях.

Това е мъглявината Розетка в края на огромен молекулярен облак в съзвездието Еднорог на разстояние от 3 000 св.г. Изображението на тъмните влакна е в Нα лъчи, на които преизлъчва нагорещения от младите звезди водород от пространството с размери 25 св.г.