Биват:
а) студени ГМО – с температура 5-10 К с по-малки маси. Те запълват пространството в спиралните ръкави и между тях. Тук няма звездообразуване.
б) топли ГМО – с температура 10-50 К. Масивните ГМО обикновено са в близост с други характерни за звездообразуването обекти като горещи облаци от йонизиран водород – Н ІІ области; горещи млади звезди от спектрални класове О-В; мъглявини от свръхнови и др.
За разлика от малките компактни газови области атомарен и йонизиран водород, ГМО имат сложна структура – в тях се наблюдават:
- малки уплътнения;
- кондензации;
- няколко такива структури са поместени в едромащабни кондензации;
- всички те са потопени в дифузна обвивка от молекулярен водород;
- намираща се от своя страна в обвивка от атомарен водород.
Уникалното за ГМО е ролята на собствената им гравитация за тяхното съществуване, което се дължи на голямата им маса.
Мъглявината в Орел, наричана още Пръстите на съзиданието .
Тя е като средновековна кула, но от студен газ и прах, извисяваща се от звездните ясли. Въздушната кула е “висока” 90 трилиона км или 2 пъти разстоянието от Слънцето до най-близката до нас звезда.
Звездите в мъглявината са възникнали от облаци студен водороден газ, който все още е в изобилие тук. Звездната енергия скулптрурира фантастични пейзажи.Газовите струи изваждат от мрака тази призрачна фигура, осветявайки я отзад. Тъмният водороден облак в горния край на древния замък като че ли е ерозирал. Останките му сякаш са покрити с прерийна трева, която е подпалена. Огънят бързо се справя с растителността и се спуска “надолу”.
Зад кулата звездите продължават своя процес на формиране. Някои от тези звезди са възникнали в резултат на самопроизволно свиване на плътния газ. Други звезди вероятно са възникнали поради налягането на газовите струи на звезден вятър, изтичащи от съседните горещи млади звезди.
Първите звезди са се появили в общ куп и започнали да излъчват изгаряща светлина. Тяхното раждане е започнало в подобен на замъка облак студен газ, който се е свил под действие на собствената си гравитация.Плътните тъмни израстъци в средната част на изображението са такива места. Изглеждат малки, но всъщност са с размерите на нашата Слънчева система. Звездите продължавали да се формират, но в един момент тяхната светлина успяла да пробие пашкула първично вещество. Интензивният им звезден вятър подпалил огъня на звездообразуване в други места на “замъка”. Като в широките плазмени буци и пръстеподобните изпъкналости в горната част на структурата. Процесът се разпространява постепенно “надолу” по “кулата”, където ударната вълна от горещите газови струи отнасят със себе си материал и като пушечен залп въздействат на студения тъмен газ наоколо. Нарастналото налягане компресира газа отвън и така започва нов процес на звездообразуване.