Плътността на веществото им не е равномерно разпределена, а нараства към центъра на глобулата, където концентрацията на веществото е 10 000 частици в куб.см, но температурата остава от порядъка на 10-20 К. В краищата на глобулата, въпреки че веществото е по-разредено, температурата е по-висока поради нагряване от потоците космически лъчи и частици – звездния вятър на околните млади и горещи звезди. В равновесно състояние глобулата може да съществува достатъчно дълго време. Някои глобули под действие на външно смущение може би се разрушават като такива структури, но в други пак под въздействие на нараснало външно налягане може да започне процес на свиване и образуване на кондензации на веществото във вътрешността. Именно в глобулите възникват обикновено няколко такива кондензации – зародиши на звезди.

Газово-прахови комплекси

Обикновено изброените дотук мъглявини, ГМО и глобули се групират в пространството и образуват цели газово-прахови комплекси. Такава е типичната област на звездообразуване в съзвездието Орион, в която са Голямата дифузна мъглявина, Конската глава, Трапеца на Орион и др.

Ключ към разбиране произхода на газово-праховите комплекси е свойството еластичност на галактичното магнитно поле.

Облаците са възникнали в резултат на топлинната неустойчивост на междузвездната среда. Някои са йонизирани и представляват проводяща среда. Отклонението им напречно на магнитните линии води до различно налягане в различни места от облака и следователно до сила, стремяща се да изравни налягането навсякъде. Затова облаците като цяло се движат по протежение на магнитните силови линии на Галактиката, където за дълго време нищо не нарушава равновесието им, но се движат с различни скорости – ГМО бавно; дифузните мъглявини – по-бързо. По-бързите настигат масивните тромави облаци. Ако в системата от успоредни магнитни линии на Галактика се появи смущение, то се образува магнитна “яма” (т.нар. неустойчивост на Релей-Джинс), в която попадат облаците от междузвездната среда. С увеличаване масата на струпаното вещество "ямата" се разширява и “пропада” все повече, но това не продължава безкрайно. Именно “еластичността” на галактичните магнитни линии успява да противостои на безкрайно натрупване на вещество на едно място. Но за времето на съществуване на “ямата” различните облаци взаимодействат и в резултат на това възникват всички необходими структури и условия за започване на процес на звездообразуване.

Схема на спиралните ръкави на нашата Галактика, следващи галактичните магнитни линии.