Мъглявината в Орел в близък план
Това изображение е получено с Камерата за обзори на космическия телескоп “Хъбъл” през ноември 2004 г.

Глобули

Терминът е въведен от Секи още през ХІХ век във връзка с наблюдаемите тъмни мъглявини на фона на Млечния път. Сега така се наричат малките тъмни петна с:

• кръгла форма;
• размери от 0,05 до 0,25 пс и
• маса на газа и праха в тях 0,1 до 100 маси на Слънцето.

Първите такива образувания наблюдава Барнард през 1927 г. и те са в неговия Алас на тъмните мъглявини, но той не ги класифицира като глобули. Това прави 20 години по-късно американският астроном Бок. Бевърли Линдс съставя каталог на глобулите в края на 50-те години на ХХ век въз основа на снимки с широкоъгълна Шмид-камера в Паломарската обсерватория.

IC 2944 – район на звездообразуване

Черни мрачни облаци се носят върху това отчетливо и красиво изображение на космическия телескоп “Хъбъл”. Тези плътни непроницаеми прахови облаци, известни като глобули , са отчетливи на фона на близките до тях ярки звезди в този активен район на звездообразуване.

Глобулите тук са открити още през 1950 г., но за тяхното съществуване се предполагаше от още по-рано – 1947 г.

Досега астрономите знаеха твърде малко за тяхната същност и със сигурност факта, че те асоциират с областите Н ІІ от йонизиран водород, типични за местата на зараждане на звезди.

Към 70-те години на миналия век вече били открити 100-тина глобули. Те са пръснати по целия Млечен път, но се концентрират най-вече в местата на звездообразуване. Много често в такива места няколко глобули се нареждат в редица на еднакви разстояние една от друга, видимо следвайки галактична магнитна силова линия.