Космологични модели

Космологични модели са представите за плоската Земя в центъра на света, за богинята Гея и други древни представи за света, такива са геоцентричната система на Аристотел и Птолемей, както и хелиоцентризма на Коперник.

Такъв бил светът в представите на древните египтяни.

Основните принципи на съвременната физика са тези, формулирани от Нютон.

Моделът на статичната Вселена

• Нютон

Абсолютизирайки Основния космологичен принцип се стига до Идеалния космологичен принцип, залегнал във възгледите на Нютон, според който пространството било безкрайно вместилище на отделните предмети, звезди и галактики, а времето безучасто измервало всичко ставащо, без да се влияе от процесите и скоростта на тяхното развитие. Така Вселената изглеждала не само една и съща навсякъде, но и винаги. Тя била лишена от каквото и да е развитие, от всякаква еволюция. Защото, ако

“…пространството е затворено, то поради гравитацията веществото от покрайнините би се стремило да попадне в центъра и там би се скупчило като единна огромна кълбовидна маса… Ако веществото равномерно запълва безкрайното пространство, то най-много част от него би била събрана в едно малко кълбо, друга – в друго кълбо и така биха се образували безброй много звезди на големи разстояния…”

Навярно първият, който се усъмнил в Нютоновия модел бил швейцарският астроном Жан Филип Шезо. Озадачавал го такъв тривиален въпрос: “Защо през нощта е тъмно?” – Нали звездите са безброй много – тогава нощното небе трябва да е равномерно осеяно с плътно наредени една до друга звезди.

Шезо не посмял да се противопостави на авторитета на Нютон и решил, че тъмнината на нощното небе се дължи на междузвездните прахови облаци, закриващи светлината от по-далечните звезди.

След това 80 години никой не се вълнувал от тъмнината на нощта.

През първата половина на ХІХ век сред най-известните астрономи се появило името на Хенрих Вилхелм Олберс – лекар по професия, практикуващ в Берлин. Той не се задоволил с обяснението на Шезо, защото, разсъждавал той, ако в междузвездното пространство има толкова много прах, то поради нагряването му от звездите, той ще има собствено светене. Затова небето не би трябвало да е черно нощем, а да свети подобно на Млечния път. Да, но това не е така.

Така бил формулиран така наречения ФОТОМЕТРИЧЕН ПАРАДОКС на Шезо-Олберс.