Законът на Хъбъл принуждавал тази сфера да се разширява. За да направи отново статична “своята” Вселена, Айнщайн въвел поправка в уравненията – знаменитата Ланда – сила като притеглянето, но с обратен знак, т.е. отблъскване, антигравитация, която трябвало да отблъсква звездите, докато гравитацията се стреми да ги разпръсне. Така като цяло Вселената изглеждала вечна и неизменна, макар че на места материята в нея би могла да се разширява, а на други – да се свива компенсиращо. Това е вече моделът на стационарната Вселена, динамична на места, но неизменна като цяло.

Айнщайн поставя космологична константа в уравненията си, за да ги съвмести с представите си за статична Вселена. След наблюдателното откритие за разширяващата се Вселена, Айнщайн има доблестта сам да се отрече от своята константа и я нарича най-голяма си грешка.

След 80 години “грешката на Айнщайн” се оказва вярна – космологичната константа би могла да е израз на т.н. ТЪМНА ЕНЕРГИЯ , каквато се предполага че представлява по-голямата част от вселенската материя. Именно тя добре обяснява откритото ускорено разширение на Вселената в настоящата епоха.

SuperNova Legacy Survey , SLS .- това е международно общество, което обединява повече от 40 изследователи, занимаващи се с изучаването на свръхнови звезди /Свръхнови от І тип, чиято светимост се променя по един и същи начин с времето и достига почти еднакви стойности – това ги превръща в мерна единица за космическо пространство./

Работата на асоциацията започва през 2003 г. и е предвидена за 5 години. Засега групата е измерила разстоянието до 71 свръхнови, които са избухнали преди около 2-8 млрд. години. Много от най-големите телескопи в света са включени в този проект – CFHT , ESO VLT , Gemini , Keck.

Именно на досегашните измервания се основава извода за ускореното разширение на Вселената, което ще се смята за доказано едва с приключването на проекта.

Моделът на динамичната гореща Вселена

През лятото на 1922 г. в берлинското списание “Анали на физиката” се появява статията на руския физик, математик и метеоролог Александър Фридман озаглавена “За кривината на пространството”. В нея непредубеденият млад учен стига до същите решения на уравненията на ОТО като Айнщайн, без да прибягва до спасителни прийоми за статичност на Вселената и основавайки се на Основния космологичен принцип стига до 3-те възможни модела на Вселената, един от които би трябвало да отговаря на действителността. Но и трита модела водят до някакво изходно начало и непрекъснато развитие във времето – разширение или свиване. Геометрията на Вселената зависела от количеството вещество в нея, т.е. от средната плътност:

• Ако средната плътност на вселенското вещество е колкото изчислената критична плътност, възлизаща на 8х10(-27) г/куб. см, геометрията на Вселената е 4-мерна плоскост с постоянно разширение. Имайки предвид наблюдаемото вещество, такава Вселена би трябвало да е на 13 млрд. години.