Взаимодействия в природата са само 4, което само по себе си е доста странно, имайки предвид цялотот й многообразие.

СИЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – отговорно за стабилността на ядрото. То не позволява на изграждащите го частици да се разбягват заради електростатичното отблъскване между тях.

Кварките са частиците, глуоните /слепващи/ са частиците на взаимодействие, задържащи кварките в протоните и неутроните, /наричани общо адрони/. Глуоните така силно задържат кварките, че ние не можем да наблюдаваме кварки в свободно състояние. Взаимодействието наистина е много силно, но в мащаба на атомното ядро.

ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – играе основна роля в мащабите на атома и е отговорно за многообразните прояви на електромагнетизма. То задържа електроните около ядрото, то свързва атомине в молекули и е движеща сила при всички химични реакции. 100 пъти е по-слабо от силното взаимодействие.

Основен носител е фотонът.

Радиусът на действие се простира до безкрайност, но интензитетът намалява с квадрата на разстоянието между електрически заредените частици и тела.

СЛАБО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – отговорно за превръщането на химичните елементи при термоядрените реакции в недрата на звездите и е 1000 пъти по-слабо по интензивност от електромагнитното.

Проявява се при Бета-разпада. Благодарение на него атомите на един химичен елемент се превръщат в атоми на друг химичен елемент.

Адроните /протони и неутрони/ са частичките, а бозоните са тези, които осъществяват взаимодействието между тях.

Проявява се само в границите на атомните ядра.

ГРАВИТАЦИОННО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – подчинява всичко в света - цялата Вселена, еволюцията й, както и тази на структурите в нея.

Подчинени са му всички частици и тела с всевъзможни размери, а взаимодействието се осъществява чрез хипотетичната все още частица, наречена гравитон. Тъй като природата му все още не може да се счита за изяснена, спорно е дали изобщо съществува гравитонът. Общата теория на относителността приема гравитацията като псевдосила или проява на свойството на пространство-времето да се изкривява около масивни тела.

Гравитацията е най-слабото по интензивност взаимодействие, което на практика не играе никаква роля в света на микрокосмоса, но радиусът на действие се простира до безкрайност. Подобно на електромагнитното взаимодействие, интензитетът на травитационната “сила” намалява с квадрата от разстоянието между гравитиращите тела.

И така:

Четирите взаимодействия имат своя обхват и играят различна роля при различните процеси, но природата е единна и немислима без някое от тях. Създавайки теория, която би обединила в едно всички тези взаимодействия, бихме се доближили до ясна представа за всичко в света. Такава е била мечтата на Айнщайн, но и век след него учените продължават да търсят ВЕЛИКОТО ОБЕДИНЕНИЕ на взаимодействията.