ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ

Теорията на Големия взрив е разработена от Джордж Гамов – американски астрофизик, живеещ и работещ в Америка от 1934 г., но руснак по произход – роден в Одеса през 1904 г.

Вселената се е зародила от свръхплътно и свръхгорещо състояние – СИНГУЛЯРНОСТ – състояние ,неописуемо от законите на физиката.

Квантовата физика може да опише състоянието на Вселената от т.нар. време на Планк, което се определя само от стойностите на трите фундаментални константи – гравитационната, планковата и скоростта на светлината - 10(-43)-мата секунда след Големия взрив, но и тя не е в състояние да опише самата сингулярност. Принципно зараждането на света може да бъде проследено до този момент.

Взаимодействията в природата от Големия взрив.

Безсмислен е и въпросът

Какво е имало ПРЕДИ Големия взрив?

Защото от Големия взрив започва да “тече” нашето време . Задавайки такъв въпрос все едно се питаме къде е Запад, намирайки се на Северния полюс на Земята. Там Изток и Запад няма. От Северния полюс може да се тръгне само на Юг – т.е. само Югът има смисъл. Посоките Изток и Запад се появят с първата крачка, направена от точката на Северния полюс. Така както времето на нашата Вселена започва от момента на Големия взрив.

И така, развитието на Вселената може да се проследи от времето на Планк –

10(-43)-мата секунда след Големия взрив. Това е първата “крачка”, определена от квантовия свят, доминиращ в първите мигове на Вселената. Тя се е променяла коренно неколкократно на няколко етапа и развитието й може да се проследи чрез условни моменти – ери, траещи от части на секундата до милиарди години. Тяхната значимост се определя не от продължителността им, а от онова, което се е случило, от взаимодействието, което е преобладавало.