Дори неголям телескоп показва втората по яркост звезда от съзвездието Лебед – Бета, наречена Албирео като двойна звезда. Двете й звезди са на ъглово разстояние една от друга 34 дъгови секунди и се различават видимо по цвят. По-ярката жълта звезда е от 3 зв.в., спектрален клас К 3 и от своя страна също е двойна. Звездите й обаче са неразличими в телескоп. Астрометричният спътник “Хипаркос” установи точното разстояние до всяка от видимите компоненти на Албирео, които явно можем да причислим към така наречените широки двойки звезди. Разстоянието до жълтата компонента е 350 св. г., а до синия гигант от спектрален клас В 8 – 410 св. г. Орбиталният период на тази широка двойка звезди се оказва, че е от порядъка на 100 000 години.

ЕВОЛЮЦИЯ НА ЗВЕЗДИ В ТЕСНИ ДВОЙНИ СИСТЕМИ

През 1951 г. Паренаго и Масевич обърнали внимание на факта, че при тесните двойки звезди звездата с по-висока светимост е с по-малка маса. По-масивната компонента е обикновено звезда от Главната последователност, а немасивната е звезда-гигант или свръхгигант към крайните стадии на своята еволюция. Теорията на звездообразуване и наблюдателният материал, който я подкрепя хвърлят достатъчно светлина върху произхода на звездните системи и защо те са по-скоро закономерност в звездния свят. В случая е важно да се има предвид, че звездите кратни системи са на приблизително еднаква възраст.

Ако звездата е единична и има голяма маса, тя еволюира по-бързо от не дотам масивната звезда.

При тесните звездни системи излиза, че обратно – по-малко масивната звезда еволюира по-бързо.

Всъщност, самите етапи на звездна еволюция на отделните звезди са същите, но чрез близостта си звездите си влияят една на друга и това се отразява в забавянето или ускоряването на един или друг стадий на звездно превъплъщение. Освен това има явления, присъщи само за тези системи.

През 1955 г. тази странност при звездните системи намерила своето обяснение:

обмен на вещество или обмен на маси между двете звезди.

В зависимост в какъв стадий на обмен на масите се наблюдава тясната звездна система, те биват разделени, полуразделени и контактни.