Механизмът:

Когато по-масивната звезда в системата извърви по-бързо етапите на своята еволюция и стигне до стадия червен гигант, тя не може да се разширява безпрепятствено. Запълва областта си на Рош – там, където поради привличането от съседната близка звезда скоростта на частиците от разширявата се повърхност стане нулева. Формата на червения гигант се изражда в крушовидна, а веществото му започва да изтича към съседната звезда през вътрешната за двете звезди точка на Лагранж. Със загубата на вещество, а значи и на маса, по-бързо еволюиралата и първоначално по-масивна звезда променя и остналите си характеристики. Забавя се по-нататъшното й развитие. Променят се и параметрите на системата – орбитален период, разстояние между компонентите.

В същото време по-малко масивната първоначално звезда ускорява еволюцията си за сметка на привлеченото от съседката си вещество.

Освен това системата губи като цяло от масата си за сметка на изтичане на вещество в околното пространство, отделящо се във вид на концентрични пръстени, за което има достатъчно наблюдателен материал.

След стадия на червен гигант, първоначално по-масивната звезда следва логиката на своето развитие и в крайна сметка се превръща в бяло джудже, неутронна звезда или черна дупка в зависимост от масата вещество, останало при нея. В същото време съседната звезда се наблюдава като червен гигант.

След това малкият, но оказал се по-масивен остатък на първоначално по-масивната звезда в системата започва да притегля вещество от червения гигант.

Образува се акреционен диск, който именно се наблюдава като ярък оптически, радио-, рентгенов, а може би и гама източник отстрани.

Това е компютърна симулация на веществото, падащо по спирални траектории върху компактния обект, който може да е бяло джудже, неутронна звезда или черна дупка от съседната не толкова масивна звезда в двойна система.Такива акреционни дискове са източници на мощно рентгеново излъчване в нашата Галактика. Те са с характерни размери от порядъка на слънчевите /140 000 км/ или сравними с диаметъра на лунната орбита /800 000 км/.

Тук е изобразен един резултат на компютърното моделиране – развитие на нестабилности в диска – причина за размитост на спиралната ударна вълна.

Pages