Голяма част от звездите влизат в състава на кратни звездни системи, които понякога са толкова тесни, че вещесството от едната звезда се увлича и увива около другата, образувайки акреционен диск. Малцина са обаче звездите, спадащи към промеждутъчните поляри – системи, в които едната звезда е бяло джудже със силно магнитно поле, което отблъсква вътрешния акреционен диск и веществото попада само при полюсите му.

На тази рисунка е изобразен промеждутъчния поляр DQ Херкулес. На преден план е бялото джудже, което е толкова близо до звездната си съседка, че свлича от нея външните й слоеве. Бялото джудже се върти и завихря веществото, падащо върху него. Промеждутъчните поляри спадат към катаклизмично променливите и са наречени така поради наличието на акреционния си диск, който липсва при другите подобни тесни звездни системи – полярите.

В двойната система J 0806, намираща се на разстояние от 1   600 св.г. от нас две плътни бели джуджета се въртят едно около друго само за 321 секунди! Интерпретирайки резултатите от рентгеновата орбитална обсерватория “Чандра” астрономите твърдят, че орбиталният им период намалява с времето и звездите все повече ще се сближават. Сега разстоянието между тях е 80   000 км /за сравнение разстоянието Земя-Луна е около 400   000 км/. След време те ще се слеят. Изобразената тук “спирала на смъртта” е следствие от Общата теория на относителността на Айнщайн, според която белите джуджета ще изгубят енергията от орбиталното си движение, излъчвайки гравитационни вълни.

Наистина, системата J 0806 може би е един от най-мощните източници на гравитационни вълни в Галактиката, който ще бъде открит с бъдещите детектори на гравитационни вълни.