Двата бяло-сини компонента А и В са с яркост 1,9 и 2 зв.в. и са на ъглово разстояние един от друг на 3,5 дъгови секунди. Въртят се около общ център на масите с период от 420 години на разстояние една от друга 100 а.е., като разстоянието между тях все повече ще нараства, достигайки максимално отдалечение през 2085 година – 7,3 дъгови сек.

Двата главни компонента на Кастор – А, В, както и YY от Близнаци, всяка от които е спектрално-двойна и образуват система от 6 звезди.

Кастор все повече ще се откроява дори и в неголям телескоп като двоен. Третата компонента на системата е на цели минута и 12 дъгови секунди ъглово отстояние от останалите и е отбелязана като звездичка от 9 зв.в. с обозначението УУ Близнаци. Впоследствие се оказва, че спада към системата на Кастор. Тя е на разстояние от останалите компоненти 1000 а.е. Орбиталният период около центъра на масите в системата на тази компонента възлиза на 1 000 години. Освен това оказва се, че всяка от компонентите на Кастор е спектрално-двойна звезда, с периоди на въртене една около друга съответно 9,2; 2,9 и 0,8 денонощия.

И още една интересна широка двойка – звездата Проксима /в превод – най-близка/ и Алфа от Центавър . Разстоянието между тях в пространството възлиза едва на 10 000 а.е., но поради близостта си до нас /само 4,6 св.г./ те са на цели 2 градуса ъглово отстояние на небето ни.

Най-близката до нас звезда Проксима от Центавър е член на тройна звездна система Алфа Центавър. Самата система е известна отдавна. Тя се вижда добре от южното полукълбо като третата по яркост звезда. Най-ярката звезда от системата е подобна на Слънцето.

    Малката червена звездичка в центъра на това изображение е толкова слаба, че е наблюдава едва през 1915 г. Оказва се, че именно тя е най-близката до нас от системата.

 Това е Проксима от Центавър, чиято светлина достига до нас за 4,22 години. Останалите звезди от това изображение са звезди от различни типове, принадлежащи на Млечния път.