Системата Бета от Лира

Главната по-масивна звезда изсмуква вещество от по-малко масивната компонента. Потокът се ускорява, обикаляйки около масивната компонента и преминавайки повторно през същото място, той прави полуоборот около немасивната звезда като част от веществото изтича от системата в другата лагранжова точка от страна на немасивната компонента. Спектралните данни дават скорост на изтичане на потоците вещество от порядъка на 400 км/сек. Същевременно двете звезди се въртят около общ център на масите с период от 12,9 денонощия.

Именно този период дава промяната в блясъка на системата, поради което още през 1784 г. Джон Гудрайк е причислил ярката Бета от Лира към променливите звезди и е забелязал, че промените в блясъка стават плавно с амплитуда от повече от половин звездна величина – границата на чувствителност в относителната промяна на блясъка доловима с просто око. Сега знаем, че плавните промени се дължат на елипсовидната форма на звездите.

Именно този период дава промяната в блясъка на системата, поради което още през 1784 г. Джон Гудрайк е причислил ярката Бета от Лира към променливите звезди и е забелязал, че промените в блясъка стават плавно с амплитуда от повече от половин звездна величина – границата на чувствителност в относителната промяна на блясъка доловима с просто око. Сега знаем, че плавните промени се дължат на елипсовидната форма на звездите.

Широки двойки звезди

За разлика от тесните звездни системи има и такива, които трудно се разпознават като системи, защото компонентите са на големи разстояния една от друга. Тогава единствено паралаксите и лъчевите им скорости могат да издадат, че звездите всъщност са звездна двойка. Към такива широки двойки звезди спадат отново Мицар и Алкор . Приеманите дълго време за оптично двойни звезди всъщност се оказват наистина двойни.

Освен, че Мицар видимо се разделя на компоненти Мицар А и Мицар В в неголям телескоп, оказва се че самите компоненти са спектрално двойни. Т.е. Мицар е система от 4 звезди.

От друга страна, Алкор също е спектрално-двойна звезда. Двойката звезди, наречена Алкор обикаля около системата Мицар на голямо разстояние от порядъка на повече от 1000 години.

Разстоянието до Мицар е 78 св.г., а до Алкор – 81 св.г.

В парсеци разстоянието до Мицар и Алкор спрямо нас е 27 пс. – сравнително немного и затова на нашето небе тези звездни системи се открояват на цели 12 дъгови минути една от друга.

Също така сложна, състояща се 6 звезди е системата, наречена Кастор – Алфата от съзвездието Близнаци.