По-късно руският академик Понтеркорво предвидил съществуването на електронно и мюонно неутрино, т.е. такива разновидности на неутриното, които учавстват в ядрени реакции с наличието на електрони или други елементарни частици – мюони. Сега се оказва, че има още един вид неутрино – таонно.

Едва 20-тина година след изказаната от Паули хипотеза– през 1953 г. – в ускорителители е потвърдено експериментално наличието на неутриното.

Неутриното е странна частица, която почти не взаимодейства с други частици и на практика веществото е прозрачно за нея. Неутринен поток с енергия от

1 М eV може да измине 100 св. г. разстояние, срещайки вещество, струпано дори в планети или звезди, без да се отклони и да бъде погълнато. Използвайки тази способност на всепроникващото неутрино, то става единственият бърз и недеформиран от взаимодействия с други частици източник на информация, носещ се с максималната в природата скорост.

При термоядрените реакции в недрата на звездите се отделят и гама-кванти или фотони – също леки частици, движещи се със скоростта на светлината. Фотоните, обаче взаимодействат с други елементарни частици, губейки голяма част от енергията си. Когато след милиони години един фотон достигне най-после излъчващата повърхност на звездата, той е силно променен и едва ли “помни” че някога е възникнал в резултат на една или друга ядрена реакции. Следователно от лесно уловимия от нас “свидетел” не можем да получим достоверна информация за ставащото вътре в звездите.

От светимостта на Слънцето и енергията за всяка реакция може да се пресметне, че пълната неутринна “светимост” на Слънцето е 10*38 неутрино за секунда или върху всеки квадратен метър от земната повърхност всяка секунда достигат 10*15 неутрино частици. Всеки момент през нашето тяло преминават хиляда неутрино частици.

Още с експерименталното откриване на неутрона, от средата на ХХ век започват да се търсят начини да се улови потока слънчево неутрино. Понтеркорво предлага хлор-аргоновия метод, т.е. при реакция на превръщане на хлора и получаването на радиоактивен изотоп на аргона, чийто период на полуразпад е 35 дена, да се регистрина неутриното.

През 1968 г. американецът Дейвис предприема експеримент в изоставена шахта на дълбочина 1,5 км. Използва 600 тона перхлоретилен – течност за химическо чистене на дрехи – в резервоар, намиращ се на дъното на шахтата като детектор на космически лъчи. В резултат на взаимодействие на неутриното с хлора в целия басейн с течност трябва да възникнат няколко десетки ядра на радиоактивния аргон, който след 35 дена ще “съобщи” за своето наличие, претърпявайки радиоактивен разпад. Експерименти са провеждани неведнъж.

С друг гигантски детектор, наречен “Камиоканде”, група изследователи под ръководството на Масатоши Кошиба успяха да потвърдят резултатите на Дейвис. Получено е първото неутрино-изображение на Слънцето. През 1987 г. японците успяха да детектират неутрино от взрива на Свръхновата в Големия Магеланов облак. Бяха уловени само 12 от общо 10*16 неутрино-частици, преминали през детектора, но това е достатъчно днес да се говори за неутринна астрономия.

За откриването на космическите неутрино и за създаването на неутринната астрономия Дейвис и Кошиба получиха Нобелова награда за физика през 2002 година.

Същността на проблема за слънчевото неутрино е в това, че регистрираният поток неутрино-частици е поне 3 пъти по-малко от очаквания в резултат на изчисленията на термоядрените реакции.

Разминаването в “пъти” е значително между теорията и наблюдението, експеримента. Това може да означава, че знанията ни за термоядрените процеси са недостатъчни и дори погрешни. Лабораторно са потвърдени общо взето знанията ни в тази област,и все пак някои тръгват да търсят съвсем други пътища за звездна енергия, отричайки мястото на термоядрения синтез в недрата на звездите.

Pages