НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ “Юрий Гагарин”
Стара Загора
ОБЩ КУРС ПО АСТРОНОМИЯ
НАО “Юрий Гагарин”
Надя Кискинова
ИЗТОЧНИЦИ НА ЗВЕЗДНА ЕНЕРГИЯ
ПРЕДИСТОРИЯ
Природата на Слънцето и звездите
Еволюция на възгледите за природата на Слънцето и звездите:
Древногръцкият философ Сократ казвал, че “ ние, смъртните, никога няма да разберем от какво се състоят Слънцето и звездите, а на боговете им е тъжно, когато гледат как хората се стремят да разгадаят това, което те завинаги са скрили”.
Две хиляди години по-късно и френският философ Огюст Конт твърдял, че “ние никога нищо няма да разберем за звездите, освен това, че те съществуват.”
Аристотел твърдял, че “ Слънцето и другите небесни светила са от особена, неизменна и неунищожима форма на материята – ефир .”
За първи път се срещат възгледи за единнита природа на земно и небесно в наивните представи на Анаксагор и Демокрит, че Слънцето е “огромен нажежен камък, който се нагорещява поради бързото си въртене и бързото си постъпателно движение.”
Сократ
Аристотел
Демокрит
Анаксагор
Хераклит изказал предположението, че Слънцето може да се измери с човешко стъпало, а Аристарх Самоски определил радиусът му колкото 7 земни радиуса.
По времето на Галилей, когато вече са наблюдавани слънчевите петна с телескопи, все още на никого не било ясно какво всъщност представлява Слънцето.