На Слънцето наистина падат комети, както показват снимките на слънчевата орбитална обсерватория SoHO .
Вече са регистрирани над хиляда близко преминаващи покрай слънчевия диск комети, които единствено поради коронографа на SoHO , закриващ слънчевата фотосфера могат да бъдат видени.

Пресмятанията обаче водят до това, че ако светенето на Слънцето се дължеше на падането на метеори или комети, това означава, върху него всяка година трябва да пада вещество с масата на Марс или 1/100 от земната маса – факт, който не би могъл да остане незабелязан.

Известно време през ХІХ век била всеобщо приета идеята на немския медик и физик Херман Хелмхолц (от 1854 г.), че “ Слънцето излъчва за сметка на енергия, отделяна при гравитационното му свиване.”

Днес тази идея намира място при обяснение на процесите на формиращите се звезди, но пресмятанията водят до много къс живот на звездите, ако това е така – само 20 милиона години! Дарвиновата теория за възникването и развитието на живота изисква поне 500 млн. години. Геологичните данни водят до още по-голямо време на живот на планетата ни, която е възникнала несъмнено след Слънцето.

В края на ХІХ век, през 1896 г. била открита естествената радиоактивност и само няколко години по-късно Джеймс Джинс екстраполира откритието на Пиер Кюри и Лаборт за самопроизволното отделяне на топлина от радиоактивните елементи в механизъм на слънчева енергия.

Ако това се дължи на анихилацията на леките частици, това дава живот на Слънцето хиляди милиарда години (10*13) – твърде много дори и за автора на идеята. Затова Джинс после изказва хипотезата, че в недрата на звездите се осъществява радиоактивен разпад на тежки елементи поради дългия период на полуразпад – примерно, на радия – 1 600 години, на урана – 4,55 милиарда години. Но всъщност радиево и ураново Слънце не може да съществува, както станало ясно по-късно – такива звезди биха избухнали като огромни атомни бомби.

Започвайки с изследванията на Харкинс и Уилсон (1915 г.), а после от Перен и Едингтон (1920 г.), започнало да се формира мнението, че единственият възможен източник на енергия на звездите е термоядрения синтез на леките елементи.