За основа на скалата на звездните величини, определени чрез формулата на Погсън, била въведена нулева звездна величина за група ярки, приети за стандарти звезди. Така скалата на звездните величини се разделила на положителна и отрицателна част. Примерно
- с отрицателна звездна величина е най-ярката звезда на небето Сириус (-1,46);
- Венера и Юпитер от планетите също имат отрицателни звездна величина;
- Луната в пълнолучие е от (-12,7 зв.в.);
- Слънцето е най-яркото светило на небето ни и ограничава в отрицателната част скалата на звездните величини до (-26,8). То е по-ярко от Луната в пълнолуние 440 000 пъти; 16 милиона пъти по-ярко от видимите с просто око слаби звезди от 6-та звездна величина и 40 милиона пъти по-ярко от най-слабите звезди, достижими за съвременните телескопи.
Най-слабите звезди и обекти, които могат да се наблюдават със съвременните наземни телескопи са от 25-26 звездна величина, а тези, регистрирани от космическия телескоп “Хъбъл” – от 30-32 звездни величини.
Блясъкът на звездите и съответната видима звездна величина са мярка само за количеството светлинна енергия, достигнала до нас и не отчита действителното разстояние до космическия обект. Една ярка звезда може да е по-близо до нас, но неголяма по размери. Има гигантски звезди, които са на по-далечно разстояние, но блясъкът им е съизмерими с по-малките и близки звезди.
Величините, които отчитат разстоянията и действителното количество светлинно лъчение за единица време са светимост и абсолютна звездна величина.
СВЕТИМОСТ И АБСОЛЮТНА ЗВЕЗДНА ВЕЛИЧИНА
Светимост – L
Пълната енергия, която излъчва звездата за 1-ца време от цялата си повърхност, се нарича нейна светимост и се бележи с L.
Вместо с големи числа, измервана във ватове (W), светимостта на звездите и галактиките често се изразява чрез светимостта на Слънцето:
Така например, ярката звезда Ригел (Бета от Орион) излъчва много повече енергия от Слънцето. Нейната светимост е 500 000 пъти повече от слънчевата или:
Звездата HD 93 129 А от съзвездието Кил не се вижда с просто око на небето, но светимостта й е:
Звездата Проксима от Кентавър обаче наистина е неголяма. Нейният видим блясък е 11-та зв.в., а светимостта й е 17 500 пъти по-малка от светимостта на Слънцето
