НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора
КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ
Надя Кискинова
(основно използвана литература: “Звездите разкриват нови тайни”, Н. Николов, В. Рачева, В. Голев,1985 г.,София)
БЛЯСЪК. СКАЛА НА ВИДИМИТЕ ЗВЕЗДНИ ВЕЛИЧИНИ
Хипарх, ІІ в.пр.н.е.
Този дял от физиката, който се занимава с измерване на светлината, се нарича фотометрия.
Фотометричните методи се прилагат много широко в астрономията. Фотометрията е възникнала именно като основен метод в астрономията.
Основен термин е осветеност или блясък - това е светлинната енергия, паднала върху единица площ.
Потребността от оценка на блясъка на звездите се наложила от древността. Блясъкът на звездите бил претеглян “на око”.
Древногръцкият астроном Хипарх, живял през ІІ век пр.н.е., прекарвал дълги часове в своята обсерватория. Веднъж той съзрял ниско на юг в съзвездието Скорпион новопоявила се звезда, навярно тип Нова звезда. След време звездата изчезнала, но Хипарх решил подробно да фиксира положението на повече от 1 000 звезди и да ги подреди по блясък. По този повод Плиний Стари написал:
“…той се осмели да преброи звездите и да предаде имената им на потомството, което дори за боговете е смело начинание…”
Така Хипарх в своя звезден каталог за първи път приписал числа на звездите и ги нарекъл техни звездни величини ( m – magnitud от лат.ез.) , характеризиращи блясъка им. Той разделил звездите на 6 групи:
- най-ярките 15 звезди са от 1-ва звездна величина;
- следващите 45 по-слаби звезди са от 2-ра звездна величина;
- звездите от 3-та звездна величина вече станали 208 и т.н.
С някои малки промени и уточнения тази скала на звездните величини се използва и досега в астрономията като мярка за блясъка на звездите, а това означава, че идеята на Хипарх се основава на нещо съществено и свойствено за човешките възприятия. Хипарх интуитивно се опрял на доста по-късно формулираното и изучено психофизиологично свойство на човешкото зрение, известно като закон на Вебер-Фехнер.