“Претеглянето на око” се основава на нашето относително усещане за блясък. Когато две слаби звезди светят различно, по-лесно долавяме разликата в блясъка им, докато две ярки звезди със същата разлика в блясъка, ни изглеждат почти еднакви.

Също така, ние лесно забелязваме изменението в осветеността на стая, ако добавим 1 електрическа крушка към двете светещи, но ако имаме 12 светещи крушки и добавим 1, едва ли ще усетим разлика. За да получим същото усещане като в първия случай, трябва да добавим не 1, а 10 електрически крушки.

Такава закономерност важи и за другите сетива. Законът за психофизиологичните ни възприятия, формулиран от Вебер и Фехнер в края на ХVІІІ век, гласи:

Ако силата на дразнителя се увеличава в геометрична прогресия, то усещането нараства в аритметична прогресия.
Или
Изменението на усещането е пропорционално на относителното изменение на дразнещия фактор.

Окото ни забелязва една и съща разлика в блясъка на звезди, ако относителното изменение на яркостта е едно и също.

Чрез фотометрични измервания е установено, че отношението на блясъка на звезди от 1-ва звездна величина към блясъка на звезди от 6-та звездна величина е 100 пъти. Това може да се запише така:

Тогава отношението на блясъка на две звезди, различаващи се с 1 звездна величина е около 2,5 пъти.

През 1856 г. английският астроном Норман Погсън получил, че разликата между звездните величини m1 и m2 е свързана с отношението на техния блясък Е1 и Е2 чрез формулата:

m1 - m2 = - 2,5 lg Е1 / Е2

От формулата на Погсън следва, че колкото е по-ярка една звезда, толкова е по-малка звездната й величина, изразена с число.