В древността и Средновековието за съзвездия са приемани дадени групи ярки звезди с характерно разположение, наподобяващо фигура на предмет, животно или герой от митологията.

Най-древните съзвездия са 47 на брой и са на възраст отпреди 5 хиляди години. Те се виждат добре от Гърция и сега е прието да носят имена на герои от гръцката митология.

До нас достигат реформите на астрономите от Средновековието, които искали да прекроят небето в угода на своя повелител – княз, крал или император.

Църквата също се опитвала да “вреди” своите светии. Тя искала дори изцяло да замени езическите древни съзвездия с персонажи от Библията.

В една книга от 1734 г. е написано:

“Някои отдавна искали да променят имената на небесните образи /т.е. на съзвездията/ и от тях пръв бил един английски монах от VІІІ век, който дал на Зодиака библейски имена. По негов пример някакъв немец през 1627 г. нарекъл всички останали образи с имена от светото писание, употребявайки вместо Овен – апостол Петър, вместо Лира – Ясли Христови и пр. А пък един йенски професор раздал на звездните образи гербовете на великите европейски господари и сменил например Голямата мечка с Датския слон… Но разумните астрономи от такива начинания винаги недоволни оставали, а собено Коперник, Тихо Брахе и Ричиоли…”

Самите духовници разбрали, че такава идея неволно води до богохулства, защото ако Слънцето бъде наречено Исус Христос, невинният иначе залез би изглеждал така: “ Исус Христос се търкулна зад хоризонта.”

Към началото на ХVІІІ век на звездните карти имало вече 117 съзвездия без ясни граници между тях. Имало и групи от неярки звезди, които не спадали към никое от съзвездията.