ИМЕНА НА ЗВЕЗДИ

Звездите също имат възприети обозначения, а по-ярките си имат и собствени имена. Известни са около 300 имена за около 250 звезди. Някои забележителни звезди имат по няколко имена. Например Полярната звезда е още Поларис, Трамонтана, Киносура и Алкураба.

Звездите са получавали имената си в различни епохи. Повечето достигнали до нас имена са арабски, по-малко – гръцки и латински.

И така, от 275 звезди със свои имена 80% са арабски, 15% - гръцки и само 5% - латински.

До края на ХVІ век звездите били наричани само с имена без други обозначения – цифри или букви.

В каталога си Птолемей заимства системата на предшественика си Хипарх и наричал звездите според мястото им във фигурата на съзвездието. Например, звездата на гърба на четириъгълника /α/, първата в опашката /ε/ и т.н.

Средновековната арабска астрономия заедно с постиженията на древните гърци заимствала и звездните означения. Имената на ярките звезди от коша на Голямата мечка звучат така: Дубхе, Мерак, Мегрец, Фекла, Алиот, Мицар и Алкаид или Бенетнаш – странно, но означават същото това, което е обозначил Птолемей – части от фигурата на Голямата мечка. Изключение от механичното пренасяне на имената прави Алкаид или Бенетнаш, защото вместо мечка арабите виждали на това място от небето погребална процесия. На арабски ал-каид банат наш означава предводител на оплаквачките.

С времето броят на изучаваните звезди нараснал и те трябвало да бъдат назовани по някакъв начин.

Тъй като звездите в едно съзвездие видими и с просто око обикновено са повече от 24, Байер продължил да означава следващите по блясък звезди с малки латински букви, а при изчерпването им – с арабски цифри. Тъй като е трудно понякога на око да се прецени коя от звездите е по-ярка, а има и такива звезди, които чувствително си менят яркостта, не винаги последователността на означенията следват точно поредността на звездите по намаляващата им яркост. Независимо от немалкото изключения от това правило, получила се удобна система, заимствана и в днешните звездни карти.

Стотина година по-късно първият кралски астроном на Англия и основател на Гринуичката обсерватория Джон Флемстид разширил системата на Байер. Той съставил свой каталог, съдържащ 3 000 звезди, с номера по нарастване на координатите им в рамките на всяко съзвездие. Това са и сега възприетите номера на звездите. Например, звездата 61 от Лебед е на 61-во място в очертанието на съзвездието Лебед в списъка на Флемстид. Това не означава, че същата звезда е на 61-во място по блясък в това съзвездие. Системата на Байер е наредба по блясъка на звездите, а на Флемстид - по поредност на звездните координати или местоположението на звездите. Затова звезда №1 по Байер не е звезда №1 по Флемстид.

Телескопичните наблюдения на небето довели до неимоверно нарастване броя на звездите в едно съзвездие. В 4-томният “Бонски обзор” например звездите са 324 198. Освен цифри, всяка от тези звезди носи в началото на обозначението си В D от първите букви на немския каталог – Bonner Durchmustering.