До Орача бяга неговото Куче - звездата Процион – α Малко куче.
Изгревът на целия този митологичен комплекс след полунощ в началото на есента бил знак за народа ни, че е време за есенна оран и сеитба.
В ранна есен, керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка, бяла звезда – Сириус. Взели я за Зорницата /Венера/, впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът ни нарича звездата Сириус Лъжикерван.
Всеки знае, че има съзвездие Голяма мечка.
Древните гърци го наричали Арктос, римляните – Урса, индианското племе ирокези – Окуари, монголците – Утиган. И всички тези думи означават едно и също – мечка. Това не е съвпадение, а диря, водеща в ловното минало на тези народи.
Не само на Голямата мечка, но и на всички съзвездия, отделните народи давали имена, свързани с техния начин на живот, бит и мислене, с тяхната своеобразна култура. Много от тези имена са отблясък от подвизите на митични герои, други са отражение на несломимия човешки дух, на вечната борба между доброто и злото в древните легенди.
Нашият народ нарича съзвездието Голяма мечка /Голяма/ Колата и го е свързал със следната легенда. Един момък отишъл в гората, за да насече дърва. Стигнал там, разпрегнал воловете и ги пуснал в гората да пасат. Изневиделица излязла една мечка и изяла единия вол. Момъкът, който бил голям юнак, хванал мечката и я впрегнал в колата на мястото на вола, който тя изяла. Но мечката не можела да тегли колата, дърпала се встрани и затова в съзвездието колата е разкривена.