Такава е избухналата през лятото на 2004 г.една от най-ярките Свръхнови в сравнително близката галактика до Местната ни група на разстояние 3,3 Мрс в съзвездието Жираф NGC 2403. В случая избухва масивен жълт или червен гигант с радиус поне 5 000 слънчевия, в чието ядро е настъпила неустойчивост при горенето на тежките елементи от въглерода до желязото. Това води до колапс на ядрото и взрив.

Разнообразието при Свръхновите от ІІ тип говори за наличието на избухващи единични звезди с различни маси, няколкократно повече от слънчевата, които се превръщат в неутронни звезди в края на еволюцията си.

Тъй като в края на такива масивни звезди все още има водород, той се проявява в спектъра на Свръхновите от този тип, както е при горния случай.

Светкавичният гравитационен колапс на звездните недра спира рязко с пресоването на веществото до неутронно състояние. Падащият с огромна скорост материал от външните звездни слоеве отскача от твърдата повърхност на новообразувалата се неутронна звезда и се отправя стремително към външността на звездата, увличайки все повече частици с ударната си мощ. Настъпила е катастрофа - звездата се взривява. Веществото й се разпилява със скорост 5-10 000 км/сек. Външен наблюдател регистрира просветване на звездата. Макар за кратко, Свръхновата свети колкото всички звезди в една галактика! По време на взрива се синтезират всички елементи след желязото от Менделеевата таблица. След 300-400-стотин денонощия тя постепенно се слива със звездния фон.

Наличието на плато се обяснява с наличието на вълна на охлаждане и рекомбинация вътре в облака изхвърлено вещество със скорост 10 000 км/сек и температура 10 000 К. Тази вълна се движи също с огромна скорост от няколко хиляди км/сек.отвън навътре. Хладният и прозрачен газ е всъщност фотосферата.. Под нея са горещите облаци, все още невидими за външен наблюдател. Процесът продължава около 100-тина денонощия и това дава характерното време на наблюдение на платото.

Постепенно разширяващата се фотосфера става прозрачна и започва бавен спад в блясъка на Свръхновата. Сега тя свети за сметка на радиоактивният кобалт 56, което дава експоненциално намаление на блясъка с характерно време 111 дни - блясъкът на Свръхновата намалява 3 пъти или с около 1 зв.в. на всеки 4 месеца.

Кръговрат на веществото.