СВРЪХНОВАТА НА ТИХО БРАХЕ

На 11 ноември 1572 г. в съзвездието Касиопея се появила ярка колкото Юпитер звезда, после станала още по-ярка – колкото Венера и за около 2 седмици тя можела да се вижда дори денем на небето. Две години докато не изчезнала от погледите, известният датски астроном Тихо Брахе я наблюдавал и описвал в своя дневник.

Благодарение на това днес знаем, че това е Свръхнова от тип Іа, от която днес е останала тази мъглявината. И още нещо – Свръхновата е била от двойна звездна система. Космическата наблюдателна техника позволи да се открие звездата-компаньон на Свръхновата – заградената с кръгче вдясно от указания уголемен участък вляво, която и днес “бяга” от ужаса на взрива с 3 пъти по-голяма скорост от околните звезди.

Тук влиза всяка Свръхнова, която не може да бъде причислена към тип І. Кривите на блясъка са строго индивидуални и много разнообразни.

Свръхнови от тип ІІ избухват по-често, но се наблюдават по-трудно, тъй като не са толкова ярки. Обикновено видимата им звездна величина в отдалечена галактика е на границата на възможности на съвременните телескопи - 19-20 зв.в. Максималната им абсолютна звездна величина достига М = /-15,5;-17,5/ зв.в.

Те по-плавно достигат не толкова високия си максимум. След няколко денонощия при някои Свръхнови блясъкът спада с 1,5 зв.в. и се задържа така определено време - примерно, около месец-два, след което започва бърз спад. Наличието на плато се бележи в обозначението им с Р - SN ІІ Р . То продължава 100-120 денонощия.