Понякога липсва плато на задържане при спада на блясъка. Тогава Свръхновите се бележат с SN ІІ L.

Спадът в блясъка може да е по-продължителен, отколкото при Свръхновите от І тип. Въпреки това общата излъчена енергия при Свръхновите от ІІ тип е с порядък повече отколкото при І тип - 10*51 ерга.

Свръхновата от 1054 г. в Бик е от ІІ тип.

В мъглявината й днес добре се наблюдава пулсар.

Сред новите снимки, направени с космическия телескоп “Хъбъл” е и тази ефектна фотография на Ракообразната мъглявина. Тя е съставена от 24 отделни кадъра, получени с широкоъгълната му камера.

Ракообразната мъглявина е в съзвездието Бик, на разстояние 6 500 св.г. от Земята. Тя е един от най-интересните и сложни по структурата си астрономически обекти – останка от избухналата Сръхнова от 1054 г.

Светещите нишковидни структури са водород, синият цвят съответства на неутралния кислород, зеленият – на еднократно йонизираните атоми на сярата, а червеният – на два пъти йонизираните атоми на кислорода.

В центъра на мъглявината е неутронната звезда – пулсар с честота 30 импулса в секунда, притежаваща мощно магнитно поле. Електроните в това магнитно поле се движат по затворени спирали, ускоряват се до скорости, близки до светлинната и отделят мощно синьо излъчване.

Размерът на Ракообразната мъглявина е от порядъка на 6 св.г. в диаметър. Това название й е дадено от ирландския астроном лорд Рос, който я наблюдавал през 1844 г. със своя 36 инчов телескоп.

МЪГЛЯВИНИ ОТ СВРЪХНОВИ

Раковидната мъглявина  

Това е най-подробно изучения остатък, идентифициран с избухнала Свръхнова, в центъра на който се вижда първият открит пулсар - видим оптически като звезда от 16 зв.в. Пурсациите му са с период от 0,033 секунди.

Самата мъглявина се вижда добре и в същото време е ярък радио- и рентгенов източник. Като радиоизточник се обозначава с Tau A.

Излъчването на мъглявината не е топлинно, а се дължи на движение на електрони със субсветлинни скорости в магнитно поле - т.нар. синхротронно излъчване. Източник на тези електрони е взаимодействието на неутронната звезда, проявяваща се като пулсар, с веществото около нея.

За да излъчва в оптическия диапазон енергията на частиците трябва да е от порядъка на 10*10 - 10*14 eV .