От 1990 г. в наблюденията на Свръхновата в Големия Магеланов облак остатъците от нея се включва и космическият телескоп "Хъбъл".

Свръхновата, обозначена като N 63 A е член на областта на звездообразуване N 63 в Големия Магеланов облак / LMC /. Виждащата се южното полукълбо неправилна по форма галактика-спътник е на разстояние 160 000 св. г. от нашия Млечен път. Това позволява добре да се наблюдават регионите на звездообразуване с областите от избухнали Свръхнови в тях и въздействие на ударната вълна върху целия процес на зведообразуване.

Звездата, избухнала като Свръхнова в областта N 63 A е била изключително масивна – поне 50 повече от нашето Слънце. От такива свръхмасивни звезди духа буреносен звезден вятър, опитващ се да отстрани излишния материал от току-що възникналата звезда, който все още я обвива плътно, подобно на пашкул. Свръхновата, образувала обекта N 63 A е избухнала вътре в такъв пашкул, сега осветен от нагрещените газове на разпространяващата ударна вълна.

Изображенията на този обект в инфрачервени, рентгенови и радиовълни съвпадат с изображението на “Хъбъл” във видими лъчи. Чудатите мини-облачета и призрачни сияния са по-плътни места с вещество, върху които ударната вълна връхлита, нагрявайки и изтласквайки ги по пътя си.

Останките от Свръхнови и тяхното въздействие в област на звездообразуване е един от външните тласъци за започване на процеса на колапс на глобулите от газ и прах.

Това изображение е получено с Широкоъгълната планетарна камера2 на “Хъбъл” между 1997 и 2000 г. с филтри, които изявяват излъчването на водорода /в зелено/, кислорода / в синьо/ и сярата /в червено/.

Газови влакна – това е всичко, останало от някогашна звезда от Млечния път. Преди хилядолетия тази звезда избухнала като Свръхнова, светеща по-ярко от лунен сърп в продължение на няколко седмици, а сега остатъците й се наблюдават като мъглявината Воал в съзвездието Лебед, заемаща ъглови размери 5 пъти по-големи от пълната Луна. Затова пък яркостта й на това изображение е усилено при цифровата обработка за сметка на блясъка на звездите от фона. Яркото влакно най-горе е известно като мъглявината Метлата на вещицата и то може да се види с неголям телескоп. Мъглявината Воал е известна още и като Възлите в Лебед.