Видимите размери на Раковидната мъглявина са 3 х 2 дъгови минути. Годишно тя се разширява с 0,2 дъгоди секунди или със всяка секунда размерът й се увеличава с 2 000 км.

Намира се на 1 700 парсека от нас.

Свръхновата SN 1987 А в Големия магеланов облак – също от ІІ тип

Свръхновата от 1987 г. в Големия Магеланов облак, на която за първи в историята на човечеството съвременните детектори на всякакви видове излъчване успяха да проследят комплексно. Както се очакваше, няколко години след взрива се появи т.н. светлинно ехо – пръстените светлина, разпространяващи в околното пространство поради взаимодейсствието на ударната вълна на взрива с междузвездното вещество.

На 23 февруари 1987 г. австралийски астроном-любител регистрира избухването на Свръхновата в съседната галактика-спътник Големия Магеланов облак, намиращ се на разстояние 160 000 светлинни години или 50 Кпс от нас.

Веднага в изследването й се включват най-големите телескопи в южното полукълбо, включително и тези от Европейската южна обсерватория.

Свръхновата е от ІІ тип, но е особена. Звездата, избухнала като Свръхнова е не червен, а син свръхгигант, намиращ се в обширната област на звездообразуване

S Златна рибка в Големия Магеланов облак.

В максимума на блясъка си тази Свръхнова е била от 3 зв.в., като в продължение на 3 месеца блясъкът почти не се е променял. Към средата на 1987 г. изхвърленото вещество от взрива се наблюдава като разширяващо се кълбо със скорост от 10 000 км/сек.

В кря на 1994 г. - 7 години по-късно - звездната величина на Свръхновата вече е 18,5 или 2 милиона пъти по-малко от този в максимума.

Още през 1988 г. - само година след взрива - се появява светлинно ехо във вид на концентрични светли бавно разширяващи се пръстени - това е светлината от експлозията, отразена от междузвездните облаци.

През 1989 г. се наблюдава елипсовидна мъглявина с размери 2 дъгови секунди - вероятно резултат от взаимодействието на настигналото по-бързо вещество от Свръхновата и изхвърлената преди само няколкостотин години обвивка на същата звезда, когато тя е била в стадий на червен гигант. Забелязани са и слаби мъглявини с форма на примка - вероятно застигнати също струи вещество, изхвърлени от същата звезда преди експлозията й.