Свръхновите са най-мощните прояви на избухване при звездите. Абсолютната звездна величина в максимума на избухването е най-голяма М = -19 зв.в.

За няколко дена блясъкът достига максималната си стойност. Тогава се излъчва основното количество енергия 10*44 ерга. Ден-два Свръхновата е в своя максимум, след което блясъкът й започва да намалява. Общата отделена енергия е 10*50 ерга и тя е за сметка на генерираните неутринни потоци при взрива.

Според особеностите в спектъра, този тип Свръхнови се бележат като Іа; І b ; Іс.

При І b и І c в спектъра се наблюдават линии на водорода.

Особеностите при двата типа Свръхнови говори за различните обекти и механизми на избухване.

Повтарящият се сценарий на развитие на явлението при І тип сочи еднотипната природа на обектите. Оказва се, че това са бели джуджета с маса околослънчевата, намиращи се в тесни звездни системи.

Механизмът е същият като при новите звезди, но мащабите са много по-големи. Когато бялото джудже е привлякло доста вещество от съседната голяма звезда и е натрупало маса над 1,44 слънчеви, започва нов неудържим колапс, придружен с бързо покачване на температурата и ново термоядрено горене. Синтезират се всички елементи след въглерода до желязото включително. Звездата избухва. Бялото джудже се разрушава напълно и след взрива не се образува неутронна звезда. Това е още едно обяснение защо някои остатъчни мъглявини от Свръхнови нямат пулсари. Към енергията, освободена при колапса се добавя енергията от термоядреното горене и затова яркостта на Свръхновите от І тип е най-висока.

Наличието на водород в спектъра на Свръхновите от І b и І c означава, че го има в изтичащото към компактния обект вещество или звездата, запълнила областта си на Рош е звезда червен или жълт свръхгигант. Би могла да бъде и ярка синя променлива - звезда, която е в преходен стадий преди да се превърне в звезда Волф-Райе. /Масивните еволюирали звезди загубили водородните си обвивки са звезди тип Волф-Райе - WR/.

NGC 2359 – това е удивителна емисионна мъглявина с образното наименование Шлемът на Тор /бога на гръмотевиците в скандинавската митология/. Ако се вгледате, може да видите, че мъглявината има криле и като че ли повече й подхожда името Патица. Дали ще се нарича прозаично или митологично, мъглявината представлява мехур с размери 30 св.г., който надува със звездния си вятър гореща синя гигантска звезда от рядък тип звезди Волф-Райе.

Мощният звезден вятър със скорост от милион км/час въздейства върху околните молекулярни облаци и образува такива сложни форми и структури. Мъглявината NGC 2359 е на разстояние 15 хиляди св.г от нас в съзвездието Голямо куче.