Сега можем да наблюдаваме средно 100 Свръхнови годишно в други галактики. Но избухнала през 1987 г. Свръхнова в съседния Голям Магеланов облак позволи с близостта си да бъдат извършени ред разнообразни и многобройни наблюдения със съвременни уреди и методи. Така се доуточнява теорията на звездните взривове и теорията за звездната еволюция.

Кривите на блясъка на Свръхновите са доста разнообразни. Това затруднило класификацията и по-старите източници говорят за 5 типа Свръхнови. Сега е прието Свръхновите да се разделят на І и ІІ тип.

Свръхнови І тип - SN І

Това е доста еднородна група Свръхнови с почти идентични криви на блясъка.

Методът за определяне на разстояния по Свръхновите в астрономията позволява да се даде оценка за отдалечеността на много галактики.

Именно тези свръхнови се подбират за прилагане метода на определение на разстояния.

НАЙ-ДАЛЕЧНАТА СВРЪХНОВА SN 1997 ff

Използвайки космическия телескоп “Хъбъл”, астрономите засякоха проблясъка от най-далечната засега Свръхнова – предсмъртния стон на звезда отпреди 10 милиарда години.

Откриването и изучаването на тази Сръхнова, обазначена като 1997 ff донякъде е свързано със съществуващата мистериозна форма на материята, наречена тъмна енергия, запълваща пространството и изтласкваща галактиките все по-далеч една от друга. Свръхновата ни позволява да надникнем във Вселена, отстояща съвсем близо до Големия взрив.

Свръхнови в други галактики. Яркостта им е сравнима с тази на самата галактика, състояща се от стотици милиарди звезди.