Новооткритото тяло е на разстояние от 6,5 млрд км или 43 а.е., което е с 1,6 млрд км /11 а.е по-далече отколкото е сега Плутон/. При това орбитата на Квавар е кръгова – дори по-кръгова, отколкото тази на някои от големите планети. Квавар е по-малък от Плутон, но може да вмести в себе си известните астероиди, а масата му е поне 1/3 от тази на телата в астероидния пояс. Състои се предимно от лед с примеси от каменист материал като комета, но със 100 милиона пъти по-голям обем.
Първоначално Квавар е забелязан от Чадуик Труильо и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт с телескопа система Шмид в Паломарската обсерватория като обект от 18,5 зв.в. в съзвездието Змиеносец. После в работата им се включва космическият телескоп “Хъбъл”, с чиято помощ Браун измерва ъгловите размери на обекта и определя диаметъра му на 1300 км.
Както Плутон, така и Квавар са в пояса на Куйпер сред ледени буци и кометоподобни тела, простиращ се на 76 а.е. зад орбитата на Нептун. През последните 10-тина години са открити 500 обекта от пояса на Куйпер. Преди Квавар рекорд държеше Варуна и 2002 AW 197 с размер от 900 км, но определен несигурно по предположение за характера на отражателната им повърхност.
И нещо интересно - учени от Астрономическия институт на Хавайския университет откриха свидетелства за следи от скорошно стълкновение или вулканична дейност на Квавар. По повърхността на минипланетата има следи от прозрачен лед и амоняк. Това вещество се разрушава бързо – според космическите мерки – което означава, че той би трябвало да се е образувал сравнително неотдавна. На толкова отдалечено място от Слънцето, слънчевите лъчи могат да нагреят повърхността само до –223 oС. А водният лед се образува само при температура над –163 oС.
Учените смятат, че такъв лед може да се появи вследствие на криовулканична дегазация, когато водата, утаена във вътрешността на минипланетата, е била изхвърлена навън, подобно на вулкан, след което е застинала в прозрачен лед.
Друг вариант предполага метеоритна бомбардировка, която е разкрила древните отлагания, формирани при зараждането на Слънчевата система.
И така, 72 години след откриването на Плутон през 1930 г. от Томбо, не са спирали търсенията на други обекти в покрайнините на Слънчевата система. За съществуването на пояса на Куйпер за първи път се заговорило от 50-те години на миналия век след щателно изследване на кометните орбити, което показало, че именно зад Нептун трябва да е “гнездото” на тези небесни тела. Едва в началото на 90-те години на миналия век започва откриване на тела от предполагаемия дотогава пояс на Куйпер.
Ерида /Eris/
Квавар е най-големият през 2002 г. от пояса на Куйпер, който потвърди подозренията, че там може да има и доста значителни по големина обекти.Но обектът, който първи ни накара да се съмняваме, че Плутон е планета като останалите класически, сред което е Земята, е обозначен първоначално с 2003 UB 313, а по-късно получава наименования Хепа, Зена или Ксена. . Зена е героинята от американския фантастичен сериал “Зена: кралицата на войните”. Ръководителят на Атинската обсерватория Кристос Зерефос обаче изпрати писмо до Международния астрономически съюз, напомнящо че астрономията е наука с дълбоки корени и изследователите трябва да запазят историческите традиции да наименуват новооткритите обекти от Слънчевата система с имена на персонажи от древногръцката митология.Международният астрономически съюз се съобрази с тази забележка и окончателно възприе името на богинята на раздора и враждата от древногръцката митология под номер - 1361199 Ерис.
Ерида е толкова далеч – на почти двойно по-голямо разстояние от Плутон, че това изображение на 10-метровия Кек я показва като ярко петно. Вижда се и спътникът й – Дисномия вдясно от Ерида, открит на 10 септември 2005 г. в Мауна Кеа с телескопа Кек и първоначално обозначен S/2005 (2003UB313) 1.