НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
СТАРА ЗАГОРА

Курс по ОБЩА АСТРОНОМИЯ
Надя Кискинова

ПОЯСЪТ НА КУЙПЕР

Зад орбитата на Нептун отдавна се подозираше, че има множество малки тела – астероиди и кометни ядра. През 1949 г. английският астроном Кенет Еджворт, а през 1951 г. американецът Джерард Куйпер изказват хипотезата, че на разстояние 35-50 а.е. от Слънцето има нещо като втори астероиден пояс или резервоар на краткопериодични комети. Но дълго време освен Плутон /1930 г./ и спътникът му Харон /1978 г./ нищо не е било открито на това място.

Наистина, между орбитите на Юпитер и Нептун били открити т.н. “кентаври”. Първото такова тяло е открито на 18 октомври 1977 г. от американския астроном Чарлз Коуел на плака на 1,2-метровата Шмид камера в Паломарската обсерватория, САЩ. Обектът бил обозначен като 1977 UB и като на астероид му бил даден пореден номер 2060. Нямало пълна увереност, че това е именно астероид, но не можело и да е кометно ядро, тъй като на такова голямо разстояние от Слънцето кометното ядро все още не е активно. Поради двойнствената му природа новооткритото тяло нарекли Хирон като легендарния кентавър. Наистина, когато през 1988 г. Хирон преминал през перихелия си, той се проявил като комета – с газова кома и опашка.

Към май 2000 г. тези обекти вече станали 15 и всички те носели имена на митичните кентаври, като Фол, Нес и др. Орбитите им са силно изтеглени с е = 0,1 – 0,5 и с наклон към еклиптиката от 4 до 25 градуса. Един от тези обекти имал обратно движение около Слънцето и всички са с много тъмна червеникава повърхност, издаваща древният им произход и наличието на органика като метан на тях. Размерите им се оценяли на 100-300 км.