Седна (Sedna) /повече четете в преведената статия на откривателите на Седна/ - линка трябва да се корегира

Транснептуноният обект 2003 VВ 12, наречен по-късно Седна, носи името на ескимоската богиня на морските зверове.

Седна – ескимоската богиня на морските зверове

Открит е на 14 ноември 2003 г. от Браун, Трухильо и Рабинович с 48-дюймовия телескоп система Шмид в Паломарската обсерватория. Сега Седна е най-далечният транснептунов обект на разстояние 89,5 а.е. от Слънцето или 2 пъти по-далеч от разстоянието от Плутон до Слънцето. Изображенията му са върху снимки по програмата NEAT в архива на виртуалния телескоп от 2002 и 2003, правени в Паломар, но поради отдалечеността си, преместването сред звездите е минимално и затова доста дълго се уточняваше орбитата на Седна.

А тя е доста изтеглена елипса с голяма полуос 531,6 а.е. и ексцентрицитет 0,85. Перихелият стига едва до 75,8 а.е. Сега Седна се движи към него и през 2076 г. ще бъде в перихелия си. Ще трябва да минат още 10 500 години след това, за да бъде в ахелия си.

Седна на небето

Предположенията за албедото на повърхността са за 0,16 и в този случай диаметърът й би трябвало да възлиза на 1 500 км, а при албедо 0,09 – може да стигне до 2 000 км.Данните на космическия инфрачервен телескоп Лайман Спитцер и на обсерваторията Тенагра навеждат на диаметър от 1 700 км, като при това повърхността на Седна би трябвало да е доста червеникава – като на Марс. Имаше предположение и за наличие на спътник на Седна, което не се оправда.

Видимата звездна величина на Седна е 21 и през последните 90 години тя е в съзвездието Кит, през 2007-8 г. ще премине в Бик, а през 2040 г. – в Орион.

Странната далечна орбита на това голямо тяло навежда на различни косомогонични предположения. Навярно именно подобни бъдещи открития ще могат да дадат еднозначен отговор сред какво обкръжение е възникнала преди 4,6 млрд. години Слънчевата система. Интересно е, че космогоничните хипотези от катастрофичен характер, които само допреди няколко години бяха само интересен исторически факт в развитието на космогоничните възгледи, започват да се възраждат като нещо, което може да е станало наистина.

Обсъжда се хипотезата на Джинс от началото на ХХ век за преминала в близост до Слънцето звезда. Но засега по-правдопобна е хипотезата, че Слънцето и Слънчевата система са започнали формирането си в звезден куп.