Ако някога се окажете на Седна - отдалечената планета-джудже в покрайнините на Слънчевата система, по обяд бихте могли да видите това Слънце, изобразено на рисунката – малко по-ярка звезда сред безбройните други, потопена в праховия облак в равнината на еклиптиката. Там са и други познати нам обекти – планетите, но от разстояние 13 млрд. км нашата Земя ще се вижда само чрез бинокъл или телескоп. И още нещо познат о – вляво е част от Млечния път.

Списъкът на малките планетоподобни тела продължава да се попълва и през следващите години. Идва времето, когато тела като Плутон има вече предостатъчно, за да се реши окончателно въпросът за тяхната класификация. За целта МАС трябваша да въведе определение за планета, което до този момент липсваше, за да реши статута и на Плутон.

В края на юни 2006 г. в Париж МАС приема определението за планета – това е такова тяло, което се върти около звезда и не се явява самото то звезда или спътник на друга планета; което има достатъчно маса, за да е в хидростатично равновесие, т.е. да има форма, близка до сферичната.

Разглеждат се и различни варианти, според това определение за класифициране на телата от Слънчевата система. Защото според него, за планета би трябвало да се приеме и Церера – най-големия астероид, новооткритата планета с размери малко повече от тези на Плутон 2003 UB 313 /Ерида/, както и самият Плутон, който трябва да е двойна планета Плутон-Харон, вземайки предвид големият му спътник. Така планетите в Слънчевата система стават 12, а понятие „малки тела” според този проект няма да се използва.

Едва възприели съществуването на Ерида обаче, бяха открити цяло множество планетоиди в покрайнините на Слънчевата система с претенции да разширят списъка на планетите.