Така по Доплеровия ефект може да се установи лъчевата компонента и количествено да се определи скоростта на въртенето. Колкото е по-голям наклонът на линиите, толкова е по-голяма скоростта на въртене.

Тъй като галактиките не се въртят като твърдо тяло, може да се построи КРИВА НА ВЪРТЕНЕ. Центърът на галактиката е началото на координатната система, по абсцисата са разстоянията на отделните части до центъра на галактиката, а по ординатната ос – скоростта.

За по-близките галактики, в които се различават отделни ярки обекти, кривата на въртене може да бъде получена по тях.

Кривата на въртене може да бъде получена с радионаблюдения на дължина на вълната 21 см на излъчване на неутралния водород, с който е запълнено междузвездното пространство в галактиките.

И така става ясно, че средно скоростите на въртене са от порядъка на 50-300 км/сек.

За Млечния път се приема средна скорост на въртене 250 км/сек, като 220-230 км/сек е скоростта на движение на Слънцето в Галактиката. Съответно периодът на едно завъртане е около 250 млн. години.

Периодите на въртене зависят от типа на галактиката и най-лесно се определят за тази тяхна част, която се върти като твърдо тяло.

Спиралните и елиптични галактики се въртят по различен начин. Въртенето за обектите в спиралните галактики е по-подредено – слънчевата галактична орбита не е затворена крива и движейки се постъпателно около галактичния център, Слънцето периодично пресича галактичната равнина, като ту “изкача” над нея, ту се “гмурка” под нея. Макар че описва сложна крива нашата и другите звезди имат определено място в структурата на Галактиката. Движението на звездите в елиптичните галактики обаче е напълно хаотично, случайно. Като цяло елиптичните галактики се въртят доста по-бавно.

Различният характер на въртене, както и близкото им галактично обкръжение са свързани с еволюцията на галактиките.