СПЕКТРИ НА ГАЛАКТИКИТЕ

Галактиките са толкова далече, че дори М 31 се вижда като мъгляво петънце с просто око и неголям телескоп. Първият признак, по който започнали да определят едно петънце като галактика бил неговият звезден спектър .

Освен за идентифирането на галактиките, спектрите им дават информация за типа преобладаващо звездно население. По галактичния спектър може да се определи друга важна характеристика – масата, а също - въртенето и разстоянието до галактиката.

Определяне въртенето на галактика по ефекта на Доплер.

Немалко усилия били хвърлени за получаване спектрите на галактиките. Дори за М 31 били необходими поне 7 часа с 60-см телескоп, с който Слайфер получил първите галактични спектри.

Сега се използват електронни детектори, чрез които с голяма точност може да се определи интензивността на линиите с различна дължина на вълната. Това, както и наличието на достатъчен набор от звездни спектри на различни типове звезди, позволява достатъчно точно да се получат параметрите на звездите от другите галактики.

Преобладаващ тип звезди в галактиките

Така например, от спектъра на М 31 става ясно, че в тази галактика преобладават младите звезди, на които се дължи излъчването на водорода в синята част на спектъра. По наличието на линии на титанивия окис в галактичния спектър става ясно, че има и по-студени от Слънцето звезди, в чиито атмосфери съществуват молекули, излъчващи в инфрачервената част на спектъра. По наличието на линии на магнезия в зелената част на спектъра може да се каже, че в М 31 има и доста звезди като Слънцето. Но като цяло, типа на звездите в тази галактика силно се отличава от този в околностите на Слънцето. В М 31 има много повече неярки червени звезди – червени джуджета. За това говори показателят МАСА В ЕДИНИЦА ОБЕМ КЪМ ПЪЛНА СВЕТИМОСТ – M / L , който за М 31 е 20, а за нашата Галактика едва 0,7.

Като цяло, най-често в спектрите на галактиките преобладават звезди от спектрални класове F и G, като

Въртене на галактиките

През 1901 г. в обсерваторията построена от Лоуел край Флагстаф в САЩ започнал работа Весто Слайфер на най-големия за времето си 60-см телескоп, снабден със спектрограф. Интересуващият се най-вече от марсианските “канали” и зараждането на планетите заможен астроном-любител Лоуел поръчал на Слайфер да провери дали се върти мъглявината М 31, която така приличала на протопланетна мъглявина. Слайфер ориентирал процепа на спектрографа по големия диаметър на мъглявината и получил наклонени към червения край на спектъра линии от тази част, която се отдалечава от нас и към синия край – от тази част, която се приближава до нас.