Размерите на един небесен обект, включително и на галактиките са видими d и истински D, като връзката между тях е чрез разстоянието r:

D ~ r . d

Видимите размери се измерват в дъгови единици – обикновено дъгови минути и секунди и дават представа за това каква част от небето заема галактиката.

Истинските размери на галактиките се измерват обикновено в килопарсеци – Кпс. Определят се трудно и силно зависят от уреда, с който се наблюдава.

Така например, най-близката спирална галактика в Андромеда М 31 има видим диаметър по-малък от 1^o с неголям телескоп, но с по-мощен телескоп, видимият й диаметър е вече 3^o, тъй като се виждат по-слабо светещите краища на галактиката.

Наблюдавана с електрофотометър същата галактика има видим диаметър вече 7,5^o. Благодарение на това, че в тази близка галактика може да се разграничат звезди като Цефеидите, наблюдавани са Нови и Свръхнови, може с определеност да се даде разстоянието до нея – 2,5 млн. св.г. и размерите, възлизащи на 300 000 св.г.

Прието е да се говори не изобщо за размери на галактиките, които както се вижда водят до нееднозначност, а за ИЗОФОТЕН ДИАМЕТЪР. Изофотите са линии, съединяващи точките с еднаква яркост. Изофотният диаметър на една галактика се определя по изофотата, съединяваща точки от 25 зв.в.

Изофотният диаметър е всъщност видимият диаметър на галактиката. Ако се знае разстоянието до нея, може да се определят пространствените й размери.

Размерите на галактиките също варират в широки граници – от галактики-джуджета, най-малките от които са трудно различими от кълбовидните звездни купове с размери по-малки от Кпс до гигантските елипсовидни и спирални галактики с диаметри 100 и повече Кпс.