През 1929 г. Хъбъл вече разполагал със спектрите, отместени към червения край на спектъра и разстоянията до няколко десетки галактики. Колкото по-големи били отместванията към червения край на спектъра z = Δλ / λ , толкова по-големи са лъчевите скорости и странно, но толкова по-далечна е галактиката.

Отместване линиите в спектъра на отдалечаваща се галактика към червения край – долу в сравнение със спектъра на галактиката, ако не се движеше спрямо нас – горе.

Закономерността е

законът на Хъбъл за червеното отместване на галактиките: 

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМА Е ЛЪЧЕВАТА СКОРОСТ НА ЕДНА ГАЛАКТИКА, ТОЛКОВА ПО-ДАЛЕЧЕ Е ТЯ

Vr = H . r

Н е константата на Хъбъл, Н = 75±8 km / s . Mpc

Законът на Хъбъл не е просто една интересна закономерност, позволяваща по червеното отместване в спектъра на една галактика да се определели точно разстоянието до нея и в този смисъл е единствен метод за установяване на вселенските мащаби.

Смисълът на закона на Хъбъл е много по-дълбок – галактичното “разбягване” означава, че Вселената се разширява. И това е едно от следствията на Общата теория на относителността, в което дори Айнщайн не искал да повярва.

Графичен израз на закона на Хъбъл.